In Love With My Teacher

Глава 48

*пуснете си песента❤*

*Гледна точка на Кук*

Точно когато бяхме на по-малко от 5 минути от къщата на Рея,телефонът ми прозвъня.Беше Джимин и затова дигнах.

К: Какво има ,хьонг? Ние пътуваме.

За известно време от другата страна се чуваше само нечие тежко дишане,но след секунда се чу и глас.

Джимин: Аз......Рея....Катастрофа....Тя не диш-

След като Джимин изрече тези думи направо светът ми спря.Натиснах спирачката веднага и отбих в най-близката алея.

К; Какво? Хьонг?ХЬОНГ?Чуваш ли ме ? Отговори моля те!

Крещях по телефона,но отговор не получих.Затворих телефона,хвърлих го на задната седалка и с пълен газ тръгнах към къщата на Рея.Другите ме гледаха странно,но просто им казах,че ще им кажа като стигнем.

Няма и две минути по-късно вече паркирахме пред предния двор.Излязох от колата тичешком и тръгнах към вратата ,като другите бяха зад мен.

Щом влязох видях всички около масата ,но двама човека липсваха и ужасното бе ,че можем никога повече да ги видим.Сълзите почнаха свободно да капят от очите ми.

Х: Бебчо какво има?

К: По-добре седнете.

Всички седнахме на диваните около масите,само аз останах прав.

К: Джимин ми звънна току що......и ми каза ч-че...казз-за ми че са катастрофирали.

Х: Не...Моля те кажи ми че е шега.

Т: Кой е катастрофирал?Къде е Джимин?Кой е бил с него?

Огледах се и видях че Хосок,Джин,Хюра и Техьонг плачеха,а другите се опитваха да задържат сълзите в очите си.

Техьонг ме гледаше право в очите.Не исках да му казвам ,че приятелката му и нероденото му дете също са претърпяли катастрофата,но все някой тряваше,но тогава Йонги ме изпревари.

Й: Джънгкук....Рея беше с него нали?

Можах само да кимна.Изведнъж Техьонг стана от мястото си,дойде до мен,хвана ме да яката и ме блъсна в стената.

т: Кажи ми ,че ме лъжеш?Кажи ми че хората,които са катастрофирали не са били най-добрият ми приятел и момичето,което обичам до полуда.Да не говорим ,че тя носи моето дете.Кажи ми че всичко е лъжа!Моля те!Джебал!Кажи че нищо не е истина.Не може да истина.Лъжеш-крещеше в лицето ми ,докато сълзите му не спираха да се стичат.