Глава 26

1.6K 134 9
                                    

Р: Да

: А сега ви обявявам за господин и госпожа О'браян.Можете да целунете булката.

Дилън се навеждаше към мен,докато гостите зад нас ръкопляскаха.Бяхме толкова близо ,че устните ни бяха само на сантиметър и точно тогава,когато той най-накрая скъси разстоянието помежду ни-

И тогава тъпата ми аларма реши да започне да ми бръмчи на главата.За това направих това което всеки ,който е имал сън с Дилън О'Браян в който се жени за него,но тъпата аларма го провалила,би направил.

Часовникът ми беше запратен право към стената.

Знаех че трябваше да ставам,но просто бях толкова уморена,че просто не ми се мърдаше.

Затова си затворих очите отново и тупнах обратно на леглото.Само за 5 минути.Но така и не бяха само пет.

Половин час по-късно търча из цялата къща ,като през 5 секунди крещя на майка ми нещо от сорта на "къде ми са чорапите?","Къде ми е шнолата?","Мамо ,моля те кажи на оппа да спре да ми ползва сутиените като поставка за сапуна си!"

Когато погледнах часовника видях ,че вече съм изпуснала първия час и имах 15 минути за да стигна до училище.

Обух първите дънки,който видях и сложих някаква обикновена тениска.Обух се и излязох с 300 към колата си.

Точно влизах в училище,когато звънеца би и започнах да бягам към кабинета по Химия.

Влязох с гръм и трясък,което май не беше най-добрата идея.Всички погледи бяха към мен,а Йонги си седеше и ме гледаше с усмивка.

Й: Госпожице Хан на какво дължим закъснението ви за часа ми?

Р: Ами малко се успах.

Й: Даже не си правите труда да ме излъжете.Чувал съм какво ли не-"Спука ми се гумата","имаше задръстване","заключиха ме в банята" и тем подобни.Но вие направо си казвате, че сте се успали.

Р: Съжалявам господин Мин и няма да се повтори.

Й: Да се надяваме и сядай.

*по-късно-обяд*

Х: Ей Рея да не забравиш ,че след училище сме в нас да те подготвим за срещата.

Чан: Я каква среща?

Х: Техьонг я покани на среща.

Чен: И кога стана това?

In Love With My TeacherTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon