Fake Identity

Глава 18

*две седмици по- късно*

Аби: НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ

Стайлс: И АЗ СЪЩО

Аби: След няколко часа ще изпратя Найл...

Аби: Малкото ми прасенце порасна :')

Аби: Вече ще пътува само

Аби: И ще опознава света без мамчето си...

Стайлс: Не плачи, скъпа, обещавам, че ще се грижа за него <3

Аби: Сигурна съм в това <33

Аби: Между другото как така ще пратя Найл сам на летището...

Стайлс: Ще има човек, който ще го чака като отидете

Аби: Чакай...как така "ще има човек"? Къде го намери тоя човек?

Стайлс: Амииии....

Стайлс: Приятелят ми Макс ще пътува за Лондон и се съгласи да хване по- късен полет, за да вземе и Найл

Аби: О....супер

Аби: Сега не мога да пиша, трябва да оправя багажа на Найл

Аби: Коя шапчица да му сложа- златистата или червената?

Аби: Коя ще му отива повече на белите ботушки?

Стайлс: Какво по дяволите...

Стайлс: Хората се занимават с проблеми като войната, хомофобството, световния глад...

Стайлс: А твоят проблем е коя шапчица да сложиш на прасето си?

Аби: Прав си, съжалявам...

Аби: Просто ще му сложа и двете ;)

Стайлс: Ако в момента до мен имаше стена, главата ми вече щеше да е забита в нея...

Стайлс: Между другото как обясни всичко това с попечителството на майка си?

Аби: О, казах и', че изпращам Найл на лагер за трениране на прасета...в Луизиана

Стайлс: И тя се върза...?

Аби: Ами не знам, казах го, докато готвеше- мама кимна вяло и май даже не я интересуваше много...

Аби: Напоследък е разсеяна

Аби: Сега наистина трябва да вървя

Стайлс: Добре, пиши ми преди да тръгнете

Аби: Окей

**********************

*Гледна точка Хари*

Преди пет минути бях пристигнал на летището. Докато чаках пред табелата, на която пишеше "Ню Йорк- Лондон", обикалях нервно в кръг и броях наум изнизващите се секунди. Само след няколко минути от коридора отсреща щяха да се появят Макс и Найл.

Самолетът имаше половин час закъснение, така че когато видях двамата (по- скоро момчето и прасето) да приближават, вече се бях излегнал на неудобните столове и бях полузаспал.

- Хари!

Погледът ми моментално падна върху кутията, чиято дръжка Макс стискаше. Надникнах през малката вратичка- Найл съвсем спокойно си спеше върху мекото постлано одеалце. На краченцата си имаше бели ботушки, а на главата- златиста шапчица. Извъртях очи и се засмях тихо.

- Много ти благодаря, Макс!

- Няма проблем. Ето, вземи, това е чантата му с багажа.

Мамка му, това беше доста тежко, какво толкова е слагала Аби?

Поех клетката и чантата, след което тръгнахме към изхода на летището.

- Е, Найл...отиваме си у дома.

*Бележка от автора*
Страшно много ви благодаря за всичките гласове и коментари, няма нищо на този свят, което да ме радва повече от това, да чета какво сте написали и дали ви харесва историята...И да, продължавайте да натискате звездичката в края на главата, за да гласувате и оставете мненията си в коментарите^^
Благодаря ви за всичко, обичам ви! ❤️❤️❤️