Fake Identity

Глава 52

- Значи в момента тя не ти говори?

- Неп.

- И ти просто ще стоиш така и няма да направиш нищо?

- Дап.

- Е...ще ми кажеш ли какво се върти в къдрокосата ти глава?

- Лиам, ако зададеш още един въпрос, ще си изпусна нервите, заклевам се.

Докато говорих с приятеля си, не отклоних поглед от тавана. Почти цял ден лежах на леглото в хотелската ми стая със сключени зад главата ръце и се взирах в една точка върху белия таван. Аби отказваше да отговори на десетките ми съобщения. Щеше да ми прости, винаги го правеше...

- Нали не се надяваш, че тя ще ти прости ей така, както повечето пъти?- този път извърнах рязко глава и погледнах Лиам изненадано.

- Как прочете мислите ми?

- Просто знам...Ти винаги вярваш, че проблемите ти ще се решат сами. Но този път трябва и ти да се постараеш.

- Но вече наистина не знам кое е правилно. И не правя нищо по въпроса, защото знам, че този път Аби ми е наистина бясна. И отлично знам, че вината е моя. Бездействам, защото няма смисъл да и' пиша и да се извинявам, осъзнавам че вече съм загубил доверието и. Защото единствената останала опция е да изпълня единственото и' желание към мен...Да говоря с нея и да се разкрия.

- Ами ако това е единствения вариант?

- Чакай малко...- отново върнах погледа си върху момчето в средата на стаята.- Нали ти беше този, който ми каза да не рискувам с нея? Защо изведнъж реши, че е добра идея Аби да разбере кой съм?

Лиам отвори уста, но след секунда я затвори и потърка наболата си брада, замислен.

- Защото първоначално тя не се отличаваше с нищо от останалите фенове. Преди не беше и моя приятелка и не знаех колко много значи за теб. Но сега знам, че не можеш да приключиш нещата просто така...не бива да я оставяш да си мисли, че приятелят и' е бил твърде страхлив и така и не провел дори един телефонен разговор с нея...а просто я е оставил и забравил. Не бива последният ви разговор да е един недовършен спор. Тя заслужава да знае истината. Сигурен съм, че няма да я разочароваш.

Осмислих думите му и кимнах бавно. Да..не трябваше да я разочаровам. Не можех просто да продължа и да забравя за всичките пъти, в които ме е карала да се смея със сълзи, да се тревожа за нея, да се радвам с нея...Да забравя нея и откачените и' приятели.

- Не те притискам, просто те съветвам. Когато решиш какво ще правиш, не мисли за това, какво ще кажат мениджърите. Не мисли за медиите и за всичко, което може да стане. Просто помисли за това, дали си заслужава да се откажеш от Аби, заради собствения си страх и нерешителността си.

Сърцето ми се сви, след което забърза ритъма си. В главата ми беше пълна каша, не знаех кой глас да послушам. Просто исках да постъпя правилно...но кое беше правилното решение в момента?

- Благодаря ти, Лиам...

Той се приближи, потупа ме по рамото и ми пожела лек сън. Само където сънят изобщо не беше лек за мен.

Към 3 часа през нощта се събудих с ужасно главоболие...за по- малко от 5 часа се будих вече няколко пъти. Просто сякаш мозъкът ми не ми позволяваше да се отпусна, докато не вземех някакво окончателно решение.

Беше ми писнало да лежа. Станах от леглото, облякох се набързо и се обух. Отворих мини хладилника и извадих всичките напитки и пакети с храна и ги пуснах в една торбичка. Единственият проблем беше, че нямах собствена кола в момента...

*Гледна точка Луи*

Влязох в стаята на Лиам и Найл, обзет от паника. Намерих ги да закусват да малката масичка в единия ъгъл на стаята и да обсъждат някои от новите песни в албума.

- Хора, хора, спрете! Трябва ми спешна помощ!

- Какво пак?- Найл ме погледна с досата, докато дъвчеше сандвича си с пуешко.

- Някой е откраднал ключовете за колата ми! Бях ги оставил на нощното ми шкафче, но някой се е промъкнал в стаята и ги е откраднал. Трябва веднага да звъннем на охрана и да-

- Чакай, чакай!- Лиам скочи и бързо грабна телефона от ръцете ми, докато набирах номера на личната си охрана.- Никой не е откраднал колата ти...поне не и непознат.

- Задръжте за малко...къде е Хари?- Найл се огледа, все едно очакваше Стайлс да изскочи отнякъде.

- Вижте...май знам какво става.

Накарах всички да се успокоят и да седнат, след което им разказах за вчерашния ми разговор с Аби и им разкрих къде предполагах, че е отишъл кърдокосият.

*Бележка от автора*
Сигурно в момента всички си тананикате "Алелуя", задето Хари най- накрая прави това, което ви се иска :ддд
Следващите глави ще са доста напрегнати, така че си пригответе успокоителните и щом видите, че съм качила нова глава, по- добре седнете, за да няма инциденти...
Благодаря ви за търпението, обичам ви!❤️❤️❤️