Fake Identity

Глава 41

*Аби премахна Нейт, Лима, Лу, Мади и Ерик от чата*

Аби: Тея нахалитети прекаляват...

Стайлс: Знаааам нали, не знаят кога да спрат

Аби: Е...сега сме сами...

Стайлс: Дап...интересно...

Аби: Боже, откога стана толкова неловко да сме насаме?!

Стайлс: Ами откакто почти не сме взели думата от останалите дърдорковци в чата...

Аби: Ъгх прекъсват ни стабилната връзка

Стайлс: Моля ти се, в момента чувам Нейт и Лима да се паникьосват в другата стая, защото "телефоните им са се развалили и затова не могат да влезнат в чата"...и се правя на глух

Аби: Добре, че Мади и Ерик не са при мен

Аби: Макар че съм сигурна, че вече двамата са се изпокарали напълно- Мади ще започне да го обвинява, че сме ги изгонили заради него, а Ерик ще твърди обратното

Стайлс: Типични брат и сестра...познато

Аби: И аз искам да имам сестраааа....или брат...не, не мога да реша, нека да е хермафродит!

Стайлс: Боже...не е за вярване колко си сбъркана

Аби: Съжалявам, днес не съм много адекватна

Стайлс: Само днес ли...

Стайлс: И защо?

Аби: Цял ден си оправям багажа, след няколко дена заминавам

Стайлс: Лолололололол.....забави малко темпото!

Стайлс: 1. Какъв багаж? И 2. Какво заминаване?!

Аби: Не съм ли ти казала?! Охх, вече съм забравила какво на кого съм обяснявала

Стайлс: Слушам

Аби: Ами все пак лятото почти свърши...Което означава, че и първата ми година в университета започва...Което значи, че е време да напусна дома ми

Стайлс: Чакай чакай чакай чакай...университетът ти не е ли също в Ню Йорк?

Аби: Ъм никога не съм го казвала...просто не съм споменавала къде отивам

Стайлс: Само не ми казвай, че се местиш при мен в Лондон

Аби: Ще ми се...но не

Аби: Ще уча в Сан Франциско

Стайлс: Твърде много информация само за няколко минути...трябва ми време

Стайлс: Нали щеше да учиш психология?

Аби: Точно така- ще уча психология в Сан Франциско

Стайлс: Не мога да си те представя като психолог- та на теб самата ти трябва такъв

Аби: Благодаря за моралната подкрепа :)))

Стайлс: А къде по- точно ще живееш?

Аби: В общежитията, но още не знам с кой ще съм в една стая

Стайлс: Да не ти сложат някоя откачалка

Аби: Не се тревожи, всичко ще е наред

Аби: Сигурна съм, че съквартирантката ми ще е супер

Стайлс: Сигурно ще е някаква пънкарка, която само ще те мъкне на разни партита и там ще се запознаеш с някое лошо момче, което да се опиташ да промениш и ще превърнеш живота си в клиширан фенфик

Аби: Уоу...добрееее това ескалира бързо

Стайлс: Извинявай, отнесох се

Аби: Само не знам какво да правя с Найл...все още не знам дали ще мога да го взема

Стайлс: Ако искаш ми го прати за известно време

Аби: Благодаря ти, спасяваш ме!

Стайлс: Винаги за теб, мила <3

Аби: Уфф, майка ми ще ме побърка

Аби: Кара ме да взимам всякакви ненужни неща

Аби: Аз си искам само лаптопа и няколко дрешки

Стайлс: Знаеш, че отиваш там да живееш, а не на почивка за два дена

Аби: ...просто наистина мразя да мъкна багаж

Стайлс: Хайде де, не бъди такава песимистка- ще можеш сама да декорираш своята половина от стаята, ще наредиш нещата си както на теб ти харесва...ще е забавно!

Аби: Да...може пък и да си прав

Аби: После ще ти пиша, сега трябва да наглеждам мама преди да е пъхнала в куфара ми още някои албум с мои бебешки снимки

Стайлс: Хахахаха, късмет :ддд

*Бележка от автора*
Знам, че мина много време и много се забавих. Но в училище започнаха да ни дават входни нива още от началото и ни засипват с домашни, така че напоследък бях много натоварена и изморена и нямах настроение за писане. Все пак реших да се стегна и да напиша поне една глава, за да ви зарадвам! Моля ви, гласувайте и коментирайте, така ще ме мотивирате да кача по- скоро следващата глава!
Благодаря ви за разбирането и ви пожелавам успешна учебна година! ❤️❤️❤️