Аби: Стайлс????
Аби: Найл пристигна ли?
Аби: Моля те, пиши ми, тревожа се
Стайлс: Спокойно, Аби
Стайлс: Сега взимаме обяд
Стайлс: Така де, аз взимам обяд
Стайлс: После ще минем да вземем храна и за него
Стайлс: Всъщност в зоомагазините има ли прасешка храна?
Аби: Откъде да знам, аз му давам от моята храна и май доста му харесва...
Стайлс: О, добре
Стайлс: Вкъщи имам пакет с много вкусни беконени пръчици
Аби: КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ ПО- ДОБРЕ МИНЕТЕ ПРЕЗ ЗООМАГАЗИНА
Аби: Няма да правиш синчето ми канибал
Стайлс: Щом казваш
Отворих вратата на апартамента си и пуснах Найл да бяга из коридора. Чух телефонът ми да звъни и погледнах екрана- Найл. Добре, доста щях да се объркам с тези имена.
- Да, Найл?
- У вас ли си?
- Да.
- Имаш ли обяд?
- Ами...да?
- Супер, тогава идвам. Снощи позволих на Лиам да остане вкъщи и ми е изял всичката храна.
- Не, чакай, Найл-
Не можах да довърша, защото линията прекъсна. Супер, как щях да обясня прасето в апартамента ми на Найл? Ако разбереше, че е на Аби, веднага щеше да каже на останалите. Трябваше да скрия прасенцето.
- Сега, Найл...къде да те сложим?
Огледах апартамента. Единственото скришно място, където Найл нямаше да създаде пълна бъркотия, беше пералното помещение.
Отне ми двадесет минути да хвана прасето, за да го прибера. Аби беше права, то бягаше доста бързо като за дребно парче шунка. Накрая аз бях потен, рошав и изморен, а Найл стоеше в ъгъла на стаята и ме гледаше нагло с черните си очички. Гушнах го и го пъхнах в малката стаичка, тъкмо когато на вратата се почука. Изтичах до огледалото и пригладих косата си, за да не изглеждам все едно съм гонил декоративно прасенце до преди минута.
- Здравей, Найл!- той напълно ме игнорира и направо нахълта вътре.
- Какво ще ядем?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Fake Identity
Фанфик@ notharrystyles: Здравейте, приятели дайрекшънъри! Някой да иска да се запознаем? @ abbymiller: @ notharrystyles ще ми бъде много приятно да се запозная с теб! Чувствай се свободен да ми пишеш, когато пожелаеш^^ ********* История, в която Хари С...
