Причина и Следствие

Новата работа на Бо и първото каране на мотоциклет на Лорън

От гледната точка на Бо:

Чух как Лорън излезе от паркинга и бавно изчезна надолу по пътя, прибирайки се в къщи за вечерта. Част от мен искаше да я последва просто, за да се уверя, че се е прибрала успешно у тях, но бях уплашена да предложа. Не исках да си помисли, че аз си мисля, че тя не може да се грижи за себе си.

Денят най - после ме настигна, когато се облякох в шорти и една стара тениска за спане. Бях изморена и утре денят можеше да бъде отново дълъг. Отчаяно се нуждаех от душ, но нямаше начин да отида у нас тази вечер. По това време Джак би бил мъртво пиян и не исках да бъда около него, ако изпадне в ярост. Също така брат ми вероятно е у нас със своите приятели и ми се повръщаше от мисълта да ме гледат злобно.

Нямаше постоянно да мисля за моя домашен живот. Току - що бях прекарала по - голямата част от следобеда и вечерта с Лорън. Нямаше нещо, което можеше да ме сломи точно в момента. Когато тя се появи тук този следобед, бях приятно изненадана и невероятно нервна. Когато ми проговори на улицата днес, предполагах, че ми е благодарна за помощта и бях просто любезна. Никога не си бях представяла, че тя би се появила тук просто, за да прекара време с мен. До преди днес бях доволна да й се възхищавам от далеч. Бях правила това с години. Сега, когато споделихме малко време заедно, не мисля, че мога да продължавам да го правя. Тя беше всичко, което си представях, че е, и повече. На Лорън не й пречеше да си изцапан ръцете и това ми харесваше. Вярваше ми - остави ме да карам колата й и да я заведа на моето любимо място.

Споделих малко повече, отколкото исках, за моето семейство, но не изглеждаше тя да се отдръпна, заради това. Тя не ме съдеше или да гледаше на мен по различен начин. Не осъзнавах колко приятно е да изкараш малко от това извън себе си. Може би бих могла да бъда някой, към когото Лорън ще бъде заинтригувана. Ако само можех да намеря увереност. Трябва да поработя над това. Изолирах се от толкова дълго, че бях забравила какво е в действителност да бъда себе си. Карл и Роджър не се броят. Исках Лорън да ме опознае и имах нужда да премахна страха, който чувствах в себе си - че тя би избягала на далече, ако й покажех истинското си аз. Чувствах, че започнах да се унасям. Мислите за Лорън ме пренасяха към съня.

На следващата сутрин се събудих по - късно, отколкото възнамерявах. Бързо се облякох и се запътих към вкъщи, за да се изкъпя и преоблека. Също така исках да си проверя пощата... ако успея.. Може би имаше нещо от един от колежите, в които кандидатствах. В този момент всичко би било по - добре от нищо. Това ме подлудяваше. Спрях мотоциклета си на края на алеята. Не исках ръмженето на двигателя да събуди някого в къщата. Проверих пощенската кутия, но беше празна. Джак трябва да е прибрал пощата от вчера, а беше твърде рано за днескашната поща.