Причина и Следствие

Бо и Лорън на пикник

От гледната точка на Лорън:

Получих обаждане от Бо тази сутрин, питайки ме дали можех да я взема от нейната къща, вместо от гаража. Нямах проблем с това и й казах, че бях на път. Знаех точно къде живееше, дори ако действително никога преди не бях ходила там. Бях нервна и повече от любопитна да видя мястото, което Бо наричаше дом.

Бях развълнувана за днес. Времето беше перфектно и щях да споделя едно от моите любими летни занимания с много специален човек. Обичайно правех това сама всяка година, но бях нетърпелива да разбия тази традиция.

Вкарах колата си в алеята, която водеше до къщата на Бо, и паркирах. Бях на път да изключа двигателя и да изляза от колата, когато Бо отвори входната врата. Излезе отвън на верандата, следвана от още една жена. Тя беше по - възрастна, брюнетка и предположих, че това беше нейната майка.

Бо изглеждаше леко развълнувана, когато приближи колата ми, заедно с жената след нея. Оставих колата запалена, отворох шофьорската врата и излязох отвън.

Бо ми хвърли сладка усмивка и каза, "Лорън, исках да се запознаеш с майка ми - Ейфи. Мамо, това е Лорън Луис."

И двете имаха гъста тъмна коса, шоколадово-кафеви очи и светъл тен. Майка и дъщеря - много си приличаха и и двете бяха спиращодъха красиви. Протегнах ръката си, ръкостиснах я и казах, "Много ми е приятно да се запознаем госпожо Денис."

Тя отвърна на любезността, "На мен също ми е приятно да се запозная с теб Лорън. Можеш ли да ми дадеш секунда с Бо?"

Кимнах и влязох обратно в колата, докато наблюдавах как Бо придружи майка си обратно до входната врата.

Ейфи говореше неспирно с Бо, докато тя ми хвърляше поглед на всеки няколко секунди. Бо просто кимна и сложи ръката си на рамото на майка й, всякаш, за да я успокои. Ейфи най - после влезе обратно в къщата и Бо дойде при мен в колата. Бях повече от любопитна за какво се отнасяше този разговор.

Бо се наведе и лепна мила (сладка) целувка на бузата ми, "Готова ли си да тръгваме?"

Върнах колата на алеята и се запътих към пътя. Не исках да бъда любознателна, но не успях да сдържа любопитството си повече, "Всичко наред ли е Бо? Не бих могла да помогна, но имам чувството, че ти и майка ти говорехте за мен преди да тръгнем."