Причина и Следствие

Първата нощ в новата къща на Бо, заедно с Лорън

От гледната точка на Бо:

Бях възхитена от всичко, което видях, докато Лорън и аз разглеждахме къщата за гости. Кухнята беше голяма, с мраморен плот с уреди в отлично състояние. Всекидневната беше просторна и имаше 50 инчов с плосък екран телевизор, монтиран на стената. В спалнята имаше легло с огромен размер, достатъчно място за разходка в килера и център за забавление (не съм убедена дали точно това е правилният превод 😃), който съперничеши на всичко, което някога бях чела за това в списанията. Банята имаше 72 инчова чугунена вана заедно с красив, облицован в плочки, душ със стъклено ограждане.

Бях малко изумена и Лорън трябва да го беше усетила. Тя дойде с мен във всекидневната и ме дръпна назад, за да седна с нея на дивана.

Целуна ме по челото и попита, "Какво става в главата ти?"

Взех ръката й в моите и й се усмихнах. Обожавах как беше способна да види на дълбоко в душата ми. Поне така го чувствах, когато бях с нея. Тя беше толкова усещаща и в тон с това, което чувствах или мислех по всяко време. Лорън ме изумяваше и знаех колко голяма късметлийка бях, да я имам в живота си.

"Просто това е толкова много Лорън. Това място е толкова хубаво. Защо ми помага толкова много и то за нищо освен моята помощ из имота?"

Тя се изкиска и това ме обърка допълнително. Не можех да намеря смешното във въпроса ми.

"Изабо. Това е хубаво място, но трябва да знаеш, че заслужаваш хубави неща в живота си. Не всяко заможно семейство в този град е надменно, както може би си мислиш. За съжаление родителите ми се вписват в това описание, но се надявам, че това ще се промени с времето. Предполагам майката на Сиара не е такава и нещата не са толкова объркани. Време е да спреш да се криеш."

Думите на Лорън докараха сълзи в очите ми. Осъзнах колко права беше и, че беше време да пренастроя вижданията си относно няколко неща в този град. Лорън виждаше най - доброто във всички  и всичко и това беше пример, който исках да последвам. Не ми убягна, че тя на практика ми казваше същите работи, които Карл и Роджър ми казваха през изминалата година. Мисля, че не бях готова да слушам до този момент.

Забелязах фината промяна в държанието на Лорън и това ме извади от мислите ми. Отворих устата си, да я попитам, когато тя започна да говори, "Докато чакаме другите да дойдат тук, исках да говорим повече за случилото се. Ти прекъсна разговора Бо и това ме притеснява."