Причина и Следствие

Бо се запознава с родителите на Лорън

От гледната точка на Лорън:

Събудих се, от началото без да разпозная къде бях. Тогава събитията от миналата вечер ме връхлетяха като товарен влак. Единственото нещо, което ме държеше на земята в този момент, беше чувството на спящата Бо зад мен.

Обърнах се, за да я погледна, и разбрах, че тя вече беше будна.

"Добро утро.", тя прошепна с усмивка.

Аз се наведох и й дадох малка целувкица, без да ми пука за сутрешния дъх в този момент.

"Добро утро.", върнах поздрава и продължих, "Благодаря ти за миналата вечер."

Бо се протегна и сложи кичур от косата ми зад ухото ми, "Пак заповядай, Лорън. Радвам се, че мога да бъда тук за теб. Бях будна цяла вечер, мислейки за ситуацията, и мисля, че трябва да опиташ и да говориш с тях отново. Имам в предвид, това беше първоначалната им реакция на новините, които им даде точно след като се прибраха от дълго каране и от работен ден. Може би нещата ще бъдат по - добре тази сутрин."

Решителността на Бо да превърне негативните ситуации в нещо позитивно беше едно от нещата, които намирах за толкова скъпи в нея. Може би имаше право и исках да повярвам, че беше права.

Мразех как нещата завършиха с родителите ми и щях да послушам Бо. Реших да опитам да говоря с тях отново за целия проблем, когато се приберях вкъщи.

Изправих се в седнало положение и Бо последва действията ми, "Харесвам как винаги се опитваш да останеш позитивна, дори в най - лошите ситуации, и мисля, че си права. Ще се преоблека и ще отида вкъщи. Ще се свържа с теб по един или друг начин днес и ще ти кажа как са минали нещата."

И двете станахме от леглото и Бо излезе от стаята, докато аз отивах да взема дрехите си, за да се преоблека. Щом бях готова, отидох в основния гараж и намерих Бо да чака на входната врата.

Отидох до нея и тя ме обви в ръцете си. Оставих очите ми да се затворят, когато тя прошепна в ухото ми, "Всичко ще се оправи, така че не се притеснявай. Ако се нуждаеш от нещо, знаеш къде да ме намериш."

Отдръпнах се и я целунах по бузата, "Благодаря.". Излязох от вратата и Бо държеше отворено за мен с крака си. Знаех, че ако не си заминех сега, изобщо нямаше да си замина. Беше изцяло лесно за мен да се гушна в нея. Само няколко дена заедно и чувствата, които имах, когато бях с Бо, бяха силни. Беше като всякаш бях придърпвана с магнит към нея. Не беше лошо нещо, а просто нещо поразително. Тя беше последното изгубено парче от пъзела ми, което ме правеше цялостна.