Only Dreams

Глава 7

Проникващите лъчи през прозореца ми вече бяха ме събудили. Естествено, всяка сутрин лежах по 20 или 30 минути, но днес станах без да се търкалям като прасе.
Отидох до банята, взех душ и се оправих.
Тъкмо като излизах, телефона ми звънна. Беше Кам.

- Хей, Ли!- поздрави ме.

- Хей!? - казах объркано.

- Имам много добри новини.

- Слушам.

- Говорих с Барт и той каза, че си добре дошла на турнето.

- SERIOS!!! - извиках

- На 04.07. в 05:45 ч. ще излитаме за Мичиган.- информираме

- Много ти благодаря! Длъжница съм ти.

- Знам. - засмя се.

- Ок... много те обичам. - казах го от благодарност.

- И аз също. Чао.

-Чао.- и му затворих.

Оставих си телефона на бюрото и отидох пред гардероба ми. Без да мисля много, сложих късметлийската ми тениска на Bring me the Horizon(една от любимите ми рок групи), скъсаните дънки и адидаските ми.
Слязох в кухнята и намерих някаква бележка на хладилника.
Ще отсъствам два дни от града. ... Бла...Бла...Бла... Оставих ти пари на масата. ... Бла...Бла... Ако искаш покани някой твой приятел, за да не бъдеш сама. ... Бла... и т.н.
Това не е лоша идея, ще питам Тейлър.
Преди това, отворих хладилника и нямаше нищо за ядене. Ами ето, вече си намерих занимание. Ще ходя до супермаркета.
Взех мешката ми, натиках портмонето ми, излязох, заключих къщата и прибрах ключовете в джоба ми.
Тръгнах и след 10 мин вече бях пред маркета.
Взех зърнена закуска, прясно мляко, чипс, 4 кенчета кола и отидох на касата. Добре, защо нямаше жива душа. Просто ми идваше да изкрещя да дойде някой.
В този миг едно момиче без да иска ме бутна и ми идваше да и замбия шамар, но изглеждаше невинна, а аз нали съм добра и си трая.
За щастие това момиче беше касиерката.
- Добър ден. Извинявам се много, че нямаше персонал, който да ви обслужи. -извини се тя.
- Няма нищо. - и задържах всичките си псувни в устата.
Платих, натиках всичко в мешката ми и тръгнах към вкъщи. Докато вървях, мислих задълбочено за целувката. Беше толкова нежна и изпълнена с любов и ...

- О, Боже! Много съжалявам! - подаде ми ръка едно симпатично, високо на ръст, с кестенява коса, момче.

- Ох, няма нищо. Аз съм виновна. - изправих се с неговата помощ.

- Аз съм Шон. Приятно ми е да се запознаем.

- Лидия... и на мен - стиснахме си ръцете.

- Да те почерпя с едно кафе. - попита ме

- Не, благодаря.- отказах му

- Е, добре. Радвам се, че се запознахме.

- И аз. - и тръгнах пак към вкъщи, без да мисля, защото следващото нещо, което може да ми се случи е да ме блъсне кола или нещо подобно.

Стигнах до входната врата, отключих я и влязох направо в кухнята. Разтоварих си покупките и се качих в стаята ми.
Най-после взех телефона си и звъннах на Тейлър.

-Здрасти! Удобно ли е да говорим? -попитах

- Да.

- Искаш ли да дойдеш у нас и да останеш една вечер с мен, защото ще съм сама?

- Да не те е страх?

-Не. Просто ще ми бъде скучно.

- Ми добре. Към 20:00 ще дойда.

- Много ти благодаря.

-Няма проблем. За теб всичко ще направя .-леко се засмя.

-Мхм... Добре ще те чакам. Чао. <3

-Чао. - каза и ми затвори

Взех лаптопа и отворих пощата си. Барт вече беше ми пратил билета за Мичиган и графика на шоуто и много друга информация.
Препратих това писмо на Каролина без билета естествено...
След един час телефона ми звънна...

- ОМГ!!! ЛИДИО... НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ. ВЕЧЕ СИ КУПИХ САМОЛЕТЕН БИЛЕТ ЗА МИЧИГАН. - извика радостно Каролина.

- Супер!Радвам се много.

- Как успя да вземеш билети. Не мога да повярвам... искам да умра от щастие!

- Имам един приятел, който се занимава с турнето и така. -казах това мислейки за Камерън и неговата проклета целувка.

- Много съм щастлива. Много, много, много те обичам.

- Аз също те обичам. Ще се видим на турнето на рождения ти ден! ^^

-Обичам те!!! Приятен ден ти пожелавам и там да си жива и здрава и всичко най-най♡- от щастие не можеше да си поеме дъх

-Много ти благодаря!!! И аз те обичам. - и свършихме разговора

Беше толкова лесно да я накарам да дойде, но тъпото беше, че разкрих малко от изненадата за рожденния и ден.

Хеооо!! Ето я новата глава, дано да ви харесва. Можех още много да пиша, но ме домързя. Много, ама много ви благодаря за 344 гледания. Много бързо се увеличават, дори да са малко, това много ме мотивира да пиша още и още глави.
Пишете какво мислите за тази книга в коментарите. ♥