BTS:I love you

3 глава

Родителите ми правеха секс на стълбите. Това беше толкова гнусно. Майка ми викаше, докато баща ми я чукаше и удряше гърдите ѝ. Бяха чисто голи. 

Събух обувките си, оставих якето си на закачалката и се запътих към кухнята, заедно с раницата ми. Стоновете на майка ми огласяха цялата къща. Просто нямах думи. Спалня нямат ли си? Отяде ми се, заради тях.

***

Цяла нощ не успях да заспя. Познайте заради кого. Да, правилно, познахте. Родителите ми правеха секс цели 18 часа. Дори не знаех, че някой може да издържи толкова. Сигурно са били рекорда на гинес. 

Поне вече свършихме училище. Излизах от сградата, когато видях Джънгкук.

-Какво правиш тук?- попитах, отивайки към него.

-Петък е!- засмя се и взе чантата от раменете ми.

-Вчера, четвъртък ли е било? Добре, хайде.

***

-Гладна ли си?- попита ме Джънгкук.

-Не.

-Обичаш ли пържено фиде?

-Да?

-Ще обядваме това.

-Джънгкук...

-Наричай ме Куки.

-Куки?

-Да. Пусни си телевизора и гледай, аз до 15 минути ще съм готов.

Кимнах и си пуснах някакъв криминален сериал.

-Това е очевидно. Онзи рус прът с многото грим я е убил. Как мазно лъже.

-Кой лъже?- стреснах се от гласа му.

-Боже, Куки. Стерсна ме.

-Дойдох да ти кажа, че обяда е готов. Идвай да ядеш.

-Ама, аз не бях гладна. 

-Да, за това чак в кухнята чувам как коремът ти къркори. Като разярен динозавър.

Той започна да имитира динозавър, а аз се засмях. Изключих телевизора и се изправих. 

-Благодаря ти, за всичко, което правиш.

-Няма проблеми. Хайде, да ядем, че умирам от глад.

***

След обяда седнах на дивана в хола и извадих учебниците си. Имах да уча по Археология и История. Бяха интересни, но само, когато някой ти ги говори. Обаче, като седнеш и заспиваш, още преди да си прочел заглавието  на урока. В момента бяхме на урока за Стогодишната война. Двете страници, на които беше написан и описан урока, бяха пълни с картинки. Дано госпожата ме изпита. Ще ѝ опиша разположението и големината, на всяка една картинка. 

Заех се да чета урока. Войната е продължила сто и шестнадесет години. Причината е била Аквитания. Англия и Франция се бият. Арбалети, лъкова,дванадесет удара в минута, броня на гърбовете...бла бла. Накрая главата ми тупна върху учебника и затворих очи.

-Хей!- извика някой.

Скокнах, падайки на земята.

-Какво?- попитах, а Джънгкук седна до мен.

-Учи, недей спа.

-Урока е скучен. Стогодишната война. Дори не се е състояла в Азия. Чак в Европа.

-Няма значение. Важна е общата култура. Когато бях в гимназията историята ми беше любимия предмет.

-Той е хубав. Няма спор. Но когато седнеш да го учиш, ти става лошо и ти се доспива.

-Не е така. Просто не си намерила правилния подход. Не се опитвай да го назубриш, като стихотворение, а се опитай да го разбереш. Просто трябва да вникнеш в историята. Ще вдиш, че ще ти бъде лесно, забавно и интересно.

-Невъзможно.