BTS:I love you

5 глава

Почуках на вратата, пред която оставих Мин А миналата седмица.

Отвори ми мъж. Беше добре облечен.

-Добър ден, господине. Търся дъщеря ви- Мин А.

-Съжалявам, но сте объркали къщата. Аз нямам дъщеря.

-Сигурен ли сте?

-Щях да запомня, млади момко.- засмя се.

-Лек ден!

-Лек ден и на вас!- усмихна се и затвори.

Бях разочарован. Защо й беше на Мин А да ме лъже?

***

Чаках Мин А пред училище. Исках отговор и бях решен да си го получа.

Видях я да излиза. Беше толкова сладка. Видях как едно момче полага крак пред нея, в опит да я спъне.

Изтичах до нея, но тя вече беше на земята. Дънките й бяха скъсани около коленете, а лактите й бяха окървавени.

Стискаше очите си, страхувайки се, че ще види кръв.

Увих ръце, за да я вдигна, когото тя започна да пищи. Всички ни заобиколиха.

-Аз съм. Джънгкук е.- прошепнах й.

Гласът й секна. Видимо се успокои.

-Има ли много кръв?

-Не. Само на лактите. Стой със затворени очи. Ще ти кажа кога да ги отвориш.

Вкарах я в колата и извадих аптечката.

Промих раните, който беше получила при падането и им сложих лепенки.

-Готова си. Отвори очи.

Тя ги отвори. Огледа се, а в следващия момент ме гушна.

Поседяхме така известно време.

-Куки, защо дойде?- попита, отделяйки се.

-За да чуя, защо ме излъга.

Тя се засмя нервно.

-За какво съм те излъгала?

-За мястото където живееш. Вчера идвах "у вас", но се оказа, че всъщност ти не живееше там.

-А...така ли?! Интересно.- почеса се зад врата, но не ме погледна в очите.

-Защо ме излъга?- попитах нервно.

-Н-не съм.- заекна.

-Очевидно си, мила моя.- казах иронично.

-Аз...срамувам се от родителите си. Те са пияница и наркоманка. Аз, не мога да рискувам да ги видиш. Не искам единствения човек, който вижда мен, а не родителите ми, да си тръгне. Джънгкук, страхувам се да не те загубя!

-Мин А, ти няма да ме загубиш, освен, ако не плодължиш да ме лъжеш.

-Няма да те лъжа, но изчакай, докато ти покажа истинския си дом!