BTS:I love you

7 глава

Вече седмица не можех да спя. Всяка вечер се събуждат от поредният сън с него и плачех.
Бях му бясна. Този глупак за какъв се мисли, че да ми разваля сънят.

Изправих се и сложих една долница. Обух обувки и излязох от къщата.

Вървях в произволна посока, когато видях едно момиче да плаче, седнало на пейка.

В мен се събуди някакво чувство на вина, въпреки че не съм аз причината. Приближих се до нея. 

-Може ли да седна?

Гласът й секна. Тя ме погледна учудено. Кимна, а аз седнах.

-Ако ми разкажеш какво се е случило, може да ти олекне.- казах тихо.

-Дори не знам името ти.

-И Мин А. Това е името ми.

-Предполагам мога да ти се доверя.

-Наистина можеш. Едно момче ме бутна и след четвърт час бях в дома му.

-Сериозно?

-Напълно!

-Скарах се с приятелят си. Много пъти сме се карали за всичките три години, в които излизам с него, но сега сякаш беше някак различно. Сякаш иска да се раздели с мен!- тя не издържа и заплака по силно. 

Хвърли се в прегръдките ми. Прегърнах я и започнах да галя косата й.

-Той ме видя да се целувам с едно момче. Това момче беше бившият ми. Дойде до нас и просто ме целуна. Толкова мразя този човек. Той съсипва живота ми.

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДЖЪНГКУК*

Вървях в парка с най-добрите си приятели- Джимин и Таехюнг. Тае се беше скарал с приятелката си и ни разказваше какво се е случило. 

Тогава чухме глас, на човек, който плаче.

"-....толкова мразя този човек. Той съсипва живота ми."

-Това е гласът на сестра ми!- каза Чим.

-И явно съсипвам животът й.- пророни тихо Тае.

"-Защо не поговориш с него?"

Това беше гласът на Мин А. Можех да го разпозная от километри.

"-Защото той си мисли, че още го обичам.

- А ти...

-За бога, аз обичам само Таехюнг!

-Това е името на приятелят ти?!"

Засмях се на малоумният й въпрос, а Таехюнг видимо си отдъхна, когато чу блажените думи.

-Хайде да идем при тях.- каза Чим.

Застанахме пред тях и ги погледнахме.

-Парк Лиай Зи!- каза Таехюнг и я дръпна за ръката, оставяйки Мин А в неведение.

-Значи така се казва.- тя погледна нагоре и срещна погледа си с моя.

-Хееей.

Тя погледна надолу.

-З-здравей, Д жънгкук.

Джимин ни гледаше объркано, а аз седнах до нея.

-Случило ли се е нещо?- попитах и сложих ръка на бедрото си.

-Н-не.

-Родителите ти ли направиха нещо?

-Н-не...

-Мин А..

Тя просто стана и тръгна напред.

-Яяяя, И Мин А!- изкрещях и тръгнах след нея.

Хванах ръката й и я обърнах към мен.

-Какво ти става? Аз ли съм виновен? Аз ли направих нещо?- извиках аз.

-Да! Ти си виновен за всичко. Ти... направо си невъзможен! 

-Какво направих?

-Накара ме да се влюбя в теб, идиот такъв!- изкрещя тя.

Останах шокиран. Сълзите закапаха от очите й. Останах смаян, гледайки тичащият й силует.