BTS:I love you

6 глава

"Бях на поляна с цветя.  Проправях си път през цветята, опитвайки се да намеря края им. Накрая се озовах на една гола поляна, на която имаше одеяло, кошница и Джънгкук, който лежеше върху одеялото. Запътих се на там, лягайки до него. Той ме погледна и ми се усмихна, качвайки ме върху него.

-Здравей, любов моя.

-Здравей.

-Липсваше ми.

-Но аз никъде не съм ходила.

-Не помниш ли?

Погледнах го неразбиращо.

-Заради лъжата, която изрече, стоях тук години наред, чакайки те.

-Но аз вървях едва няколко минути.

-Минути за теб, години за мен.

Отворих рязко очи, изправяйки се. Сънувах това вече седмици. Чувствах се виновно, заради това, че го излъгах къде живея. И макар че той не се сърди, възможно ли е да съм го наранила?

Учудващо, но нашите тази вечер бяха доста тихи. Или са умрели, или спят, или ги няма.

Въртях се в леглото още половин час, докато накрая не се отказах и станах. Нахлузих някаква долница, вързах косата си и обух кецовете си. Не взех нищо и направо тръгнах към домът му.

След около 15 минути вече бях пред домът му. Позвънях и зачаках да отвори.

След около минута отвори... по боксерки. Не успях да откъсна поглед от добре оформеното му тяло.

-Мин А!- той размаха ръка пред лицето ми.

Осъзнах се и погледнах сънения му поглед.

-Исках да ти се извиня.- започнах аз.- Съжалявам за това, че те излъгах. Не бях права.

-И ми се извиняваш, като ме събуждаш?- той ме погледна с лека насмешка. 

Погледът ми се заби в изтърканите ми обувки и след секунди взех решението да си отида. Обърнах се, но здрава ръка се обви около лакътя ми и ме обърна към себе си.

-Не се притеснявай. И не се извинявай за нищо. Разбирам те. Хайде, влизай. 

Влязох и се настаних на вече добре познатият ми диван.

-Мин А, защо не спиш толкова късно?- той седна до мен и се почеса зад врата.

-Сънувах странен сън. Не беше точно кошмар, но не беше и хубав. Не искам да ме чакаш години...

-Какво?- той се засмя тихо.

-Нищо. Въпросът е там, че имам да ти казвам нещо. Важно е.

-Какво е то?

-Аз...

Тогава просто го целунах. 

Аз харесвам Джънгкук. Знам и аз се чувствам странно от това. 

Отделих се от него и бавно отворих очи.

-Аз..-започнах, но той ме прекъсна.

-Не разваляй момента.

Той ме целуна. Но този път задвижихме устните си. Беше толкова приятно....."

Отворих очи, а сълзите закапаха от очите ми като порой. Не можех да ги спра. Плачех без глас. Дори не знаех защо. Просто исках да плача. 

Имах нужда...имах нужда от него. Исках да бъде до мен в този момент и да ме прегърне. Исках да ме целуне. Исках устните му върху моите. Исках да знам, че съм негова.  

-Д-джънгкук...- пророних. 

***

-И Мин А!- извика учителката.

Това ме накара да подскоча. 

-Спиш в час! Искаш ли да звънна на родителите ти?

Очите ми се насълзиха. Не ме интересуваше какво ще каже класът.

-Моля Ви, не се обаждайте на родителите ми. Много се извинявам. Няма да се повтори, обещавам Ви.

-Напусни часът ми!

Набързо събрах нещата си и напуснах класната стая. Изкарах телефонът си и набрах номерът на Джънгкук. 

Дълго време се двоумях дали да натисна зелената слушалка, но в крайна сметка заключих телефонът и го прибрах в задния си  джоб.