-Къде се губиш?- попита най-добрият ми приятел по телефона.
-Тъп задник, събуди ме.
-Джънгкук, ставай и се оправяй. След 10 минути съм пред вас.
-Чак...- преди да кажа каквото и да било, глупакът ми затвори.
Днес беше неделя, което значеше, че нямам лекции. Днес беше почивният ми ден и мислех да поканя Мин А да излезем, но май нещата няма да се развият точно по план. Ах, Джимине. Съсипваш ми живота.
Изправих се от леглото и го оправих. Съблякох боксерките си и взех една хавлия от шкафа. Влязох в банята и пуснах топлата, а после и студената вода.
***
Някой звънна на вратата. Предположих, че е Джимин.
-Влез!- извиках и продължих пътя си към кухнята.- Искаш ли кафе?
-Не! Искам чай и обяснения.- извика в отговор приятелят ми и след минута влезе в кухнята.
Засмях се и сложих водата да се топли, докато си приготвях кафе.
-Защо цяла седмица нито ми звъниш, нито ми пишеш? Нима забрави най-добрия си приятел? Човека, който те спасяваше от побойниците, човека, който те научи какво е да...
-Излез от драмата, малоумен побойник.
-Искам обяснения!- хлопна с ръка по масата и се засмя.
Засмях се и му подадох чашата с чай. Взех своята и седнах срещу него.
-Срещнах едно момиче. По-скоро, утрепах едно момиче.
-И как стана?
-Разхождах се в парка и тя излезе от нищото. Блъснах я. Беше толкова крехка, че залитна и падна.
-Тъпчо.- подхвърли, отпивайки.
-Разкървави си колената....
След като му разказах цялата случка и всичко случило се до момента, той само ме погледна шокирано.
-И тя е приела?- попита.
-Да.
***
След като Джимин си тръгна, веднага влязох в банята и се изкъпах. Измих старателно зъбите си и оправих косата си. От гардероба си извадих черни тесни дънки, тъмно червена тениска и кожено яке. Облякох ги и обух кубинките си. Дори си сложих одеколон и се огледах няколко пъти в огледалото.
Успокой се Джънгкук! Просто ще посетиш Мин А. Нищо особено.
Взех ключовете за колата си, телефона и портмонето си и излязох, заключвайки след себе си.
Трябва да отида до цветарския магазин. Какви ли цветя харесва? Рози? Гербери? Теменужки?
Влязох в колата и я запалих. Потеглих към най-близкото място, на което продават цветя и си пуснах радиото.
По пътя мислех какво да и кажа. Ами, ако ми отвори някой от родителите ѝ?
ESTÁS LEYENDO
BTS:I love you
FanficЖивотът е честен с едни и нечестен с други. Корица: sadreamer_01 !НОВА ГЛАВА ВСЕКИ ЧЕТВЪРТЪК !