Ангелите

II глава

Херина:
Вече съм в Калифорния.Как ли го приеха приятелите ми все още не знам,страх ме е да питам Джин-Джин...Надявам се да не ме мразят много и да ми простят после,че ги лъжа.Викнах си такси което ме откара право пред къщата на баба ми.Позвънях на вратата и ми отвори прислужницата която всъщност ме и отгледа от три годишна до сега.Обичах я сякаш е моя майка,макар и да знаех кои са ми истинските родители понякога несъзнателно и казвах онма макар и после да се разтройвах.Тя се казва Бел и аз страшно много я обичах,беше наша прислужница още преди да се родя.Имаше и дъщеря която беше една година помалка от мен,на име Лори и също така тя беше без баща,но имаше майка.А аз нямах и двете,но се радвах,че Лори няма същата съдба като моята.
-Херина! Кога пристигна ? Как си? Гладна ли си ? Сигурно си уморена.
-Бел спокойно всичко е наред,престигнах преди тридесет минути,добре съм,не съм гладна,но съм малко уморена.Къде е Лори имам да и разказвам много.
-Лори е още на училище.А ти защо не си ? Да не би вещицата да те е заплашила с нещо и ти затова да се върна ?
Аххх как исках да и кажа „Да,тая дърта торба с кости ме прибра отново в този затвор като ме заплаши с живота на приятелите ми“ , но се спрях защото не исках да разбира това.Реших да кажа само на Лори за последните ми две години в Корея тъйкато тя ми помогна да се измъкна от килията си и от този затвор.
-А къде е старата кранта ?
-В кабинета си води международен разговор свързан с компанията.
-Тя още ли функционира ?
-Вещицата се закле,че ще я управлява докато не умре.
-Аха добре не ми пука.Кажи на Лори да се качи право в стаята ми когато се прибере,но не и казвай,че съм се върнала,просто измисли някакво управдание и я накарай да дойде.
-Добре.Ти сигурна ли си че не си гладна
-Бел,всичко е наред.
Качих се в стаята ми и започнах да мисля как ще се справя с всички тези проблеми.Бях сигурна,че крантата е намислила нещо и,че независимо дали съм си дошла тя е изпратила хора които да следят приятелите ми.
-Не исках да стигам до тук,но нямам избор бабо.План Б ще бъде на ход.
Докато размишлявах на глас чух,че някой идва и затова веднага изтичах в гардеробната и се скрих.Видях Лори която си мърмореше под носа колко съм и липсвала и,че не иска да оправя стаята защото била така както си тръгнах.Реших да я сплаша затова си промених гласа и с ръка в джоба се доближих в гръб към нея.
-Не мърдай,иначе с теб е свършено !
Докато се опитвах да не се издам,тя се обърна и когато беше на косъм да ми счупи ръката в хватка тя се спря изумена от човека пред нея.
-Виждам,че добре се справяш с ръцете и краката си.
-ХЕРИНА ! Ти кога се върна?
-Няма ли да кажеш „Олеее онни колко ми липсваше“ или нещо от този сорт ?
-ОННИ ЛИПСВАШЕ МИИИИИ !!!!
-Аххх не очаквах такова посрещане,но съм доволна.
-Ела,ела.Седни,разказвай какво се случи,как беше в Корея ?
-Добре преготви се за дълга история.
Погледнах Лори и само като видях как се настани да слуша ми стана смешно и се подсмихнах.Започнах да разказвам и по-едно време имах чувството,че въздухът не ми стигаше.
*СЛЕД ДВА ЧАСА*
-И общо взето ето как сега съм тук и какво съм планирала до сега.
-Лол...Това е гадно дори от страна на вещицата.
-Лори ще бъдеш ли част от моя екип ?
-Херина иска ли питане искам да ти помогна с каквото мога !
-Добре плана е такъв,че ще сем три момичета.Една приятелка от Корея също ще се пресъедини,стига да мога да я обеда де,но знам,че тя няма да ме предаде.След като се съберем трите ти ще ни обучиш на бойни изкуства,се пак си единствената от трите с черен колан по карате.За останалата част от плана ми ще ръзберете после.Сега просто трябва да пратя билет и пари на Соо-Мин.Споко усещам,че двете ще се разбирате перфектно се пак сте ми най-добрите приятелки.
-Херина не се притеснявай знаеш,че аз се сприятелявам с всеки.
-Благодаря ти Лори !
Получих само кимване от нея.Бел ще я пусне навсякъде с мен така,че няма нужда да разбира за мисията която ще имаме.