Херина заминава за Калифорния за да спаси близките си от лапите на наркомафият и от собствената си баба,но никой не знае това.Близките и си мислят,че тя е заминала за да бъде перфектната дъщеря която са искали тя да бъде.Как е стигнала до тук и какв...
*От името на Херина* Минаха вече два дена откакто бяхме в Корея и изобщо откакто живеем при момчетата от Монста Х. Слушах музика замислена за предстоящите войни и тогава получих известие от снапчата ми.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Мислех,че са ме забравили вече.....
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Нямаше как да не се разстроя отново,просто е неизбежно. -Добре ли си? -Какво? А..да добре съм Kihyun. -Не ми изглеждаш много добре.Какво има да не би някое момче да те е наранило? Ако е така сега ще повикам Джехеон и ще му смаже физиономията.(Kihyun) -Всичко е наред спокойно.Липсва ми семейството. -Аааа...значи това било.И на мен моето.Видях родителите си преди 3 месеца за последно.(Kihyun) -Аз преди 5 месеца... -Дори и да не си идол ти пак не виждаш семейството си?! Това е гадно.(Kihyun) -
Моето семейство са момичетата,бодигарда ни и едни момчета с които съм свързана...по наш си начин. -Мхм разбирам,а родителите ти? (Kihyun) -Майка ми и баща ми загинаха в катастрофа.Отрасла съм сама,винаги е било така до преди три години,но не ми се говори за това... -Съжалявам не трябваше да питам...(Kihyun) -Не споко,всичко е наред е аз ще влизам вътре до после. -Да.(Kihyun) Влезнах вътре и срещнах Minhyuk. -Херина,точно теб търсех! (Minhyuk) -Мен? За какво? -Довечера имаме концерт и трябва да тръгваме още сега.(Minhyuk) -Но то е едва 12 часът на обед... -Знам знам подобрения слизай защото Джехеон мрази да чака.(Minhyuk) -Добре добре! Слезнах долу при всички и разбира се лидерчето веднага дойде да говорим. -Къде беше толкова време?(Джехеон) -Спокойно бях на покрива слушах музика. -Знаеш,че в момента е опасно....?(Джехеон) -Знам,но мога да се грижа сама за себе си.Не ме мисли за някоя тъпа кифла като останалите! -Не те мисля за такава...просто...(Джехеон) -Просто какво? -Притесних се....(Джехеон) Докато мозъка ми обмисли и приеме факта който каза Джехеон,той ме прегърна силно и аз се почувствах като минионче в неговите ръце,чувствах се защитена и не исках той да ме пуска каквото и да става. Подяволите нещата не са както планирах....аз...се влюбвам малко по-малко в този човек.И знам едно със сигурност.... ЩЕ НАРАНЯ И НЕГО КАКТО НАРАНИХ МУН БИН!
