Ангелите

V глава

Минаха две бавни седмици и ето ни сега,аз и Чол чакаме Соо-Мин на летището.Обедих майка и с това,че идвала на гости защото много ми липсвала и тем подобни.Тя се хвана и ето така се стигна до тук.Нямах търпение да я видя и да я гушна,липсваше ми много макар и да го правех за нейно добро.След като я вземехме от летището,щяхме да отидем да вземем Лори.Ето я и Соо-Мин!
-СОО-МИН!!!!!(Аз)
-ХЕРИНААААААА!!! (Соо-Мин)
-Липсвашеми толкова много!!!(Аз)
-И ти на мен глупаче,защо си тръгна така без да се сбогуваш даже с мен.Разбирам за Бин,но не и за мен.(Соо-Мин)
-Ще ти обяснявам по пътя! Чол това е Соо-Мин.Соо-Мин това е Чол,моят бодигард и най-добър приятел като брат ми е! (Аз)
-Приятно ми е,Соо-Мин.(Чол)
-И на мен,Чол.(Соо-Мон)
Тези двамата си подхождат доста!
-Хей,айде да тръгваме иначе ще закъснеем да вземем Лори.После се качваме на нашата вила.(Аз)
-А тя къде се намира?(Соо-Мин)
-Близо до планина Миндо.Вилата ми е подарък от баща ми за последният рожден ден който той успя да види.(Аз)
-Да ти подарят вила за четвъртия то рожден ден!! Наще ми подаряват по един чифт обувки или по един хубав часовник.(Соо-Мин)
-Не бъди завистлива Мин! (Аз)
-Извинявай Хери.(Соо-Мин)
-Няма за какво да се извиняваш и след като вече сме в колата и Чол кара към училището на Лори нека ти разкажа нещата които до сега криех от теб.Един ден докато се прибирах от пазар.......... (Аз)
*след час и половина*
-Момичета стигнахме училището преди тридесет минути,а вие даже не забелязахте.(Чол)
-Така ли? Прекалиласъм с подробностите от случилото се.Лори трябва да излезе....точно....сега.(Аз)
-От къде си толкова сигурна Херина? (Чол)
-Чол,познавам Лори от малка,а и като знае,че ще излезем от тъпото градче за малко съм обедена че даже ще тича до колата.Ако не вярваш погледни сам! (Аз)
Бях права,Лори видя колата ни и се затича така както никога.Това момиче явно пропуска часовете по физическо,защо има толкова енергия? Докато си мислех за това как може да изпуска часовете си тя вече се качваше в колата.
-Лори да не би да пропускаш часовете по физическо? (Аз)
-Не онни,защо си мислиш така? (Лори)
-Как може да имаш толкова енергия след училище?! Аз щях да се влача до последно! (Аз)
-Като знам,че ще напуснем тъпия град съм готова да бягам колкото могат краката ми! О,между другото приятно ми е ти си Соо-Мин нали? Аз съм Лори,Херина много ми е разказвала за теб! (Лори)
-Така ли? (Соо-Мин)
-Разбира се! Наистина си много красива! (Лори)
-Ооо...благодаря! (Соо-Мин)
Боже Мин се изчерви! Сигурно е заради Чол.Те двамата наистина си пасват!
-Хей хора! (Аз)
-Да извънземно! (Лори,Чол,Соо-Мин)
Господи защо винаги го правят след като кажа хора?!
-Щом всички сме готови какво още чакаме? Хайде да се разкараме от този град!!! Лори,Чол помните онзи приятел на баща ми който предложи помоща си когато имам нужда.Той е от спец частите и каза че ще ни обучи като за тайни агенти! (Аз)
-Това е страхотно онни!!! (Лори)
-Да,така ще можем да сме по-добре подготвени за нещата които предстоят да са ни пречка! (Чол)
-Хей Херина не мислиш ли,че е редно да си имаме име на групата? Щом ще сме като тайни агенти нека си имаме име!! (Соо-Мин)
-Да,онни Соо-Мин е права!(Лори)
-Добре,но какво да бъде? (Аз)
-Момичета какво ще кажете за "Ангелите" ? (Чол)
-"Ангелите"? (Аз)
-Харесва ми! (Лори)
-И на мен (Соо-Мин)
-Добре значи сме "Ангелите"! (Аз)
Не знам от къде му хрумна това на Чол,но ми допада.Пътувахме вече три часа.Лори беше заспала на коленете ми,преди да заспи си смениха местата с Мин за да и е по-удобно.Соо-Мин си говореше нещо тихичко с Чол и аз останах сама с мислите си и музиката която кънтеше в ушите ми благодарение на моите слушалки.Мислех си за момчетата и ненадейно получих снапчат от някой.Като се замисля отдавна не бях го отваряла.Отворих го и забелязах колко много снапчатове имах от момчетата дори и от Мун-Бин.