Ангелите

VII Глава

*при Херина*
Реших,че беше време да се прибера.Качих се на гърба на Мастило и се върнахме обратно във вилата ни.Явно всички се бяха притеснили освен един човек,това беше учителят ни.Той вярваше в мен толкова колкото и баща ми,а той ме имаше за негова дясна ръка.Радвам се,че насвета има поне един човек който ми вярва и се грижи за мен като мой баща.
-Херина къде беше???? Знаеш ли колко се притеснихме за теб???(Соо-Мин)
-Добре съм хора!
-Всичко наред ли е Хери?(учителя Юн)
-Да учителю.
-Добре,защото мисля да ви изпратя при моите приятели в Корея.Те са певци и имат опит с дрогата и другите глупости.Вие само ще играете роля на тяхни гаджета поне за малко и ваш охрана ще е Чол.(учителя)
-Стига да стигнем до главните контрабандисти всички сме за.(Чол)
-Онни ще се справиш ли? (Лори)
-Предполагам,искам да приключа всичко веднъж и завинаги.
-Е значи е решено стягаме се багажите,но какво ще правим с училищата Хери? (Соо-Мин)
-Учителя се е погрижил за всичко. Време е да си използваме прякорите ангели!
-Ураааа!!!(Лори)

След 48 часа вече бяхме отново в Южна Корея!!! Липсваше ми всичко тук.
-Хери..тоест черен ангел момчетата за които ви говорех са отпред.Всеки знае с кое момиче ще е.Черен ангел- момче на име Джехеон;Бял ангел-момче на име Уонхо и не на последно място червения ангел-момче на име Ай-Ем.Това са вашите момчета които ви чакат отвън,момчетата са с колите си така,че няма да ги подминете.(учителя)
-Ясно,но Чол какво ще прави? (Соо-Мин)
-Той ще е с мен имам да му покажа едно две движения още.(учителя)
-Добре хайде да тръгваме вече.(аз)

Излезнахме и както ни беше казал учителя те ни чакаха отвън.Имаше и фенове и то бая,Джехеон дойде до мен прегърна ме и ме хвана за ръка,така направиха и другите две момчета,но когато той го направи нещо в мен просто ме накара да изтръпна цялата.Влезнахме в колата и тръгнахме към къщата където щяхме да живеем всички.....

Хора сори че е къса глава ама празници майна😂😂👌