Ние прочетохме всяко едно писмо.Не можехме да повярваме какво се случва.Мислехме си,че това е сън от който ще се събудим.Та това е като сцена от някой филм!Как е възможно родителите ни да са живи?Аз и Хана едвам сме оцеляли.Имам белег на челото от катастрофата в която са умряли родителите ни.Как са се спасили?Защо са ни излъгали,че са мъртви?Защо са ни изоставили?Защо леля не иска да се срещаме с мама и татко?Толкова много въпроси и никакви отговори.
Хана:Какво ще правим сега?
Аз:Мисля да говоря с леля.Може тя да знае нещо.
Хана:Много ясно,че знае!Нали тя говореше с майка ни по телефона.Няма смисъл да ходиш при леля.Тя не иска ние да се срещнем с родителите ни и затова нищо няма да каже.
Аз:Добре,но какво ще правим?
Хана:Трябва да намерим мама и татко.Само те ще отговорят на въпросите ни.
Аз:Това и аз го знам.Въпросът е как ще ги намерим?
Хана:Не знам!Хайде да поспим малко!Утрото е по-мъдро от вечерта!
Аз:Ти лягай,аз няма да мога да заспя след случилото се.
Часът беше 4:30.Ровех се из социалните мрежи,защото не можех да мигна.Не разбирам как Хана може да спи след изминалите събития.
Изведнъж чух някакъв шум.Реших да погледна какво става.
Леля излизаше някъде.Къде ще ходи по това време?Трябваше да разберем.
Аз:Хана!Хана!Ставай!
Хана:Уф,какво има?-попита сънено.
Аз:Леля отива някъде.Трябва да я проследим!
Хана:Защо?
Аз:Защото може да ни отведе при родителите ни.Хайде,ставай!
Хана:Изчакай поне да си облека нещо друго!Не мога да тръгна с пижамата!
Аз:Нямаме толкова време!Побързай,защото ще я изпуснем!
Ние проследихме леля.Тя отиде в някаква гора.Изгубихме я от поглед.
Хана:Изгубихме я!Сега какво ще правим?
Аз:Ще продължим да ходим.Все някога ще излезем от гората.
Хана:Ако нещо не ни изяде през това време.
Аз:Например?
Хана:Вълци и мечки,например!
Аз:Не ставай глупава!В тази горя няма такива животни!
Хана:!Казваш го,защото преди си идвала и си обиколила цялата гора,за да стигнеш до заключението,че няма вълци и мечки!
Аз:Защо се заяждаш?Сама каза,че не сме дошли да се караме,а да разберем истината!
Хана:Трудно ми е!След като се появяваш след две години...
Аз:Млъкни,Хана!-прекъснах я-На теб ли ти е трудно?Аз ли съсипах рождения ти ден и живота ти?Аз ли откраднах гаджето ти?Аз ли те отвлякох?Не смей да казваш,че ти е трудно!Не ти е!
Хана:Стига,Анна!Аз също имам чувства!
Аз:Нямаш!Ако имаше,никога нямаше да нараниш семейството си!Заради теб катастрофирах!Щях да умра,но ти дори не знаеш.Знаеш ли какво преживях в Лондон?Отвръщавах се от себе си.Исках да умра.
Хана:Стига!
Аз:Ти дори не можеш да чуеш какво съм изживяла,а представяш ли си какво ми е било на мен?Затова недей да казваш,че ти е трудно и че имаш чувства!Недей!
Хана нищо не каза и ние продължихме да се лутаме из гората.
Изведнъж чухме стъпки.Когато се обърнахме,зад нас стоеше леля.Държеше нож.
Леля:Вие знаете твърде много!-каза и се засмя зловещо.
أنت تقرأ
Две сестри-Сезон 2
عاطفيةТова е втори сезон на историята Две сестри.Мотото му е "Тайните излизат наяве". Съветвам ви да прочетете първи сезон,а след това втори. Какво ще се случи,когато пътищата на Анна и Хана отново се пресичат?Какво ще стане,когато разберат,че най-бли...
