Две сестри-Сезон 2

Къде е сестра ми?

Аз:Лельо,какво правиш тук?
Леля:По-точно вие какво правите тук?
Хана:Защо държиш този нож?

Леля се изсмя зловещо.

Леля:Как ще ви убия без нож?

Настръхнах.

Хана:Какви ги говориш?Нека да поговорим,моля те!

Тя дойде при нас и допря ножа  до гърлото ми.Отново се изсмя и две сълзи се стекоха по лицето ми.Не можех да повярвам какво се случва.
Собствената ми леля искаше да ме убие.

Тя отново се засмя,след което махна ножа.

Леля:Наистина ли си мислехте,че ще ви убия?Просто се пошегувах.
Аз:Имаш прекрасно чувство за хумор-сарказъм-.
Хана:Добре,но защо носиш нож със себе си?
Леля:За самозащита-все пак е четири часа през ноща и се намираме в гората.
Аз:За къде беше тръгнала по това време?
Леля:Реших да се поразходя малко.А вие защо ме следите?
Хана:Защото имаме подозрения,че...
Аз-Че правиш нещо тайно от нас и се притеснихме като те видяхме,че излизаш по това време.-прекъснах Хана.
Леля:Добре тогава!Хайде да се прибираме!

Аз:Леля лъже!
Хана:Знам!Къде ли наистина отиваше?
Аз:При родителите ни?
Хана:Не знам,но трябва да разберем!

Тогава телефоните ни извибрираха.Получихме съобщение от непознат номер.

Аз:"Имайте малко търпение,момичета!Бяхме разделени осемнайсет години.Остава още малко.Търпете и не се издавайте,че знаете,че сме живи!
Обичаме ви!"

Хана:Това означава ли,че скоро ще се срещнем?
Аз:Да!Най-после ще видим родителите си.

Една седмица по-късно

Нищо интересно не се случваше.Аз и Хана продължавахме да разследваме,но нищо не намирахме.

Хана:Прегледахме всички вестници.Никъде не пише за катастрофа.
Аз:Защото такава е нямало.
Хана:Добре,но белегът ва челото ти?
Аз:Може да съм паднала някъде и леля да ме е излъгала,че е от катастрофата.
Хана:Добре,но ние едвам сме оцелели.Има и документ от болницата от която сме изписани.
Аз:Ами ако е фалшив?Дори не съм чувала за такава болница.В интернет също нищо не излиза за нея.
Хана:Дано по-скоро се срещнем с мама и татко.Само те ще дадат отговори на въпросите ни.

Тогава леля влезе.

Леля:Мама и татко ли?Но те са мъртви?Какви ги говорите?
Хана:Не са мъртви!Лъжеш ни!-Хана избухна.
Леля:Как ще ви лъжа?Знаете,че умряха в катастрофа.
Хана:Никъде не пише за такава катастрофа!
Леля:Защото накарах журналистите да премахнат статиите си.
Хана:И те така лесно са се съгласили?Я,стига!Ами болницата в която са ни приели?Никъде няма такова име.Тази болница не съществува,а документа е фалшив!
Леля:Разрушиха болницата,затова нищо не излиза за нея!
Хана:Така ли?Ами тези писма?-Хана посочи купчинката с писма,които бяха изпратени от родителите ни.-Прочети ги!От тях са!
Леля:Всеки може да напише писмо и да се направи на друг човек.
Хана:А как ще обясниш излизането си през ноща,за да обикаляш горите?Щеше да се срещнеш с мама и татко,нали?
Леля:Глупости!Казах ви,че исках да се разхождам!
Хана:Лъжи,лъжи и пак лъжи!
Леля:Стига вече!Не ми викай!Имай малко уважение към по-възрастните!С какво съм го заслужила?Аз най-много искам родителите ви да са живи,но те не са!Мъртви са!Минаха четиринадесет години,а вие още не сте свикнали с тази мисъл!
Аз:Лельо,напусни стаята!-прекъснах спора на Хана и леля.-Не ти вярваме!Лъжеш ни,но ние ще открием родителите си и ти ще си платиш за изречените лъжи!
Леля:Но...
Аз:Напусни!-изкрещях.

Тя излезе,а аз се разплаках.Нервите ми не издържаха.

Хана:Анна,не плачи!Всичко ще бъде наред!

Тя ме прегърна.

На следващия ден

Аз:Хана,вдигни си телефона или поне изключи звука му!-казах сънено.

Никой не ми отговори,а телефонът продължаваше да звъни.

Аз:Хана!-обърнах се и видях,че нея я няма.

Търсих я из цялата къща,но нея никъде я нямаше.Тогава телефонът ми звънна.Беше непознат номер.

???:Сестра ти е при мен.Напразно я търсиш!

Аз:Кой си ти и къде е сестра ми?

???:Сестра ти е при мен,а кой съм-няма да разбереш.Ако искаш отново да видиш сестра си,ела в гората.Не се обаждай в полицията,защото знаеш какво ще последва.

Аз:Пусни сестра ми!

???:Ще получиш съобщение,кога да дойдеш и не забравяй-никаква полиция!

Аз:Добре,но не я наранявай!Моля те!

Онзи беше затворил телефона.
Не знаех какво да правя.Побърквах се от притеснение.

Никога няма да забравя тя какво ми причини,но тя ми е сестра.Дори никога да не си проговорим,аз няма да позволя да й се случи нещо лошо.

Уоу,700 думи.
Искам да ви се извиня,че не съм качвала част на тази история от доста време.Просто нямах интернет и нямаше как.