Две сестри-Сезон 2

Истината боли!

Отидохме в едно заведение близо до рекичка.Беше много красиво,но на никой не му беше до красотата на природата точно в този момент.Не знам за сестра ми,но аз бях много нервна.Най-после реших да прекъсна неловката тишина.

Аз:Слушаме ви!
Мама:Скъпи,ти разкажи!Аз още на първото изречение ще избухна в сълзи.
Татко:Добре,мила!Тогава да започвам!Вие бяхте на пет години.Всяка година на рождения ви ден ние отивахме някъде на почивка.За петия ви рожден ден избрахме да празнуваме в страната.Качихме се на колата и потеглихме.Всичко беше наред,докато спирачките не отказаха.Не можах да реагирам.Паднахме в една пропаст.Събудих се в болница.До мен беше майка ви.Тя спеше,а сестра й-леля ви я наблюдаваше.

Ретроспекция
От гледна точка на баща им

Аз:Мариса?
Мариса:Събуди ли се?Сега ще викна лекарите отново да те прегледат.
Аз:Стой!Как е жена ми?
Мариса:Няма опасност за живота й.Чакаме да се събуди.
Аз:Добре,а децата?Как са те?Искам да ги видя!
Мариса:Няма как.
Аз:Защо?Нека ги доведат.Сигурно се притесняват за нас.
Мариса:Те...те са мъртви.Съжалявам!

Край на ретроспекцията

От гледна точка на Анна

Татко:Ние се съсипахме.Майка ви направи опит за самоубийство.Мина един месец.Решихме да се преместим в друга държава и да отидем възможно най-далеч.Така и направихме.Десет години по-късно научихме,че всъщност вие сте живи.Не можехме да повярваме.

Ретроспекция

От гледна точка на баща им

Аз:Мадисън,сигурна ли си?Това е невъзможно.Тези момичета имат същата фамилия като нашата,но това може да е само съвпадение.
Мадисън:Така е,но те са родени на същата дата в която са родени Мелиса и Лиса.Живеят в същия в град в който сте живяли вие.Стават прекалено много съвпадения!
Аз:Добре,но имената на тези момичета са Анна и Хана,а не Мелиса и Лиса.
Мадисън:Не знам.Според мен ще е най-добре,ако се върнеш там и проучиш.Само така ще разберем.
Аз:Добре,ще отида.Недей да казваш нищо на майка ти.Не трябва да й даваме напразни надежди.

Край на ретроспекцията
От гледна точка на баща им

Аз:Върнах се в града.Започнах наистина да вярвам,че вие сте мои дъщери,когато ви видях да се прибирате в дома на Мариса.Един ден ви проследих.Вие отидохте на пикник.Говорехте си нещо.Тогава Анна извади снимка на мен и майка ви.Тъкмо тръгвах към вас,за да ви кажа истината и дойде леля ви.

Ретроспекция
От гледна точка на баща им

Мариса:Джон?Ти какво правиш тук?
Аз:Защо го направи?Защо излъга,че децата ми са умрели?Как можа?
Мариса:Всичко ще ти обясня,но нека да отидем на друго място.
Аз:Никъде няма да ходя!Още сега ще кажа истината на децата ми!
Мариса:Да не си посмял!Ако се появиш пред тях,аз ще ги убия!Знаеш,че убих собственото си дете.Познаваш ме и знаеш,че ще го направя!Стой далеч от тях!

Край на ретроспекцията

От гледна точка на Джон-баща им

Аз:Разказах всичко на майка ви.Тя беше потресена.Мариса беше убила детето си,но аз и Ива си мислехме,че го е направила,защото не беше добре със здравето.Заведохме я на психолог,но явно не е помогнал,щом ни е излъгала.Не смеехме да се появим пред вас,защото не искахме да ви се случи нещо.
Дойде шестнайстия ви рожден ден.Имахме доказателства и план с които щяхме да разобличим Мариса.Тъкмо щяхме да се разкрием пред вас,когато се скарахте и ти катастрофира.Решихме да изчакаме,докато се сдобрите.Това не се случи.Вие станахте на осемнайсет.Решихме да се борим срещу Мариса.Страхувахме се за вас,но вие вече не живеехте при леля си и тя нищо не можеше да ви направи.Ние пратихме хора,които да ви пазят.За Анна бяхме по-спокойни,защото тя беше много далеч от Мариса,а и винаги ходеше с Рая.Само Хана беше в опасност,но и тя не се отделяше от Мия.Тогава решихме най-после да ви кажем истината.Останалото го знаете.

Хана:Не мога да повярвам!Значи целия ни живот е бил лъжа?Дори не се казвам Хана.

Тя се разплака,а Анна я прегърна.

Анна:Спокойно,сестричке!И това ще мине!Хайде да тръгваме!
Ребека (майката на момичетата):Къде ще ходите?
Анна:При Мариса!

Надявам се,че тази част ви е харесала.
Искам да ви кажа,че подготвям нова книга,която е свързана с училището и ще ви е много полезна.До няколко дена ще кача нейна част.
Чао! :)