Страшно лято

Кръв!👣

След като минахме табелата видяхме една червена кола. Том спря до колата. Тъкмо слизах Томое ме хвана за ръката и каза:
-Чакай, и аз идвам!
Кимнах.
Всички слезнахме и започнахме да оглеждаме колата и да се чудим защо няма никой.
-Най-вероятно му се е допикало.-каза Стив и разсмя всички ни.
Докато се смеех и вървях към колата за да я огледам стъпнах върху нещо лепкаво и мокро. КРЪВ!
- Значи този човек е пикал кръв!-казах и се опитах да изляза от локвата. Беше шега! Никой не се засмя.
Томое обви ръце около мен и ме дигна за да се оттърва от локвата.
-Не можеш да се качиш в колатата ми с тези обувки!
-Изчисти ми ги тогава!-и се засмях за миг. Но когато се осъзнах, че това на подметките ми е кръв. Вцепених се!
-Окей, да не мислим най-лошото.-обади се Зое. И се сгуши в Браян.
-Може би, е блъснал някакво животно и е влязъл навътре в гората за да го ские.- предположи Ейнджъл.
-Дано!-казахме всички в един глас (без Ейнджъл).
-Сиа.-каза Ейнджъл и ме взе от ръцете на Том. Настани ме върху капака на колата си и събу обувките ми. Погледна подметките ми - Това няма да излезе лесно. Трябва да останат тук. Мисля.
-Не, харесвам си ги! Имаш ли вода?- попитах Ан, а тя кимна.
Подаде ми водата изчистих подметките на обувките си. За мое щастие излезна лесно.
-Готово!-казах и скочих от колата на Ейнджъл и се настаних на мястото си в колата на Томое.- Искам да тръгваме!
-И аз!-казаха близначките в един глас.
  И потеглихме към Ричи.
Не ме напуснаха мислите за локвата кръв. Защо? От къде е тази кръв? Човешка ли е? Ако е на човек, къде е тялото?
  Въпрос след въпрос. Но отговор няма.

  ————————————————————
Благодаря за отделеното време!🙏🏻