Мило Дневниче - Dear Diary ...

Глава 1 част 3

Кой може да повярва, че се скарах с на-добрият си приятел, заради някаква кифла?!Както и да е! Със Сам не с говорим от 3 седмици. Чудно е, че със Дийн си говорим. Попринцип двойките който имат или с имали взаимотношени със брат или сестра на другия се развалят бързо, но не и при нас, очевидно. Нямате идея от кога искам да го зарежа, имам предвид Дийн. Толкова е трудно да скъсам с него, ч направо ме вбесява. Но да се върнем от там от където спряхме.
Влязох в дворчето на кафенето, нищо особено. Влязох в самото кафене, пак нищо особено. Не че съм кифла или нещо такова, просто  няма нищо особено, маси със диванчета  и столове, бар и два хладилника. Седнах в дъното на кафето. Сервитьорката дойде при мен.
-Какво ще искате? -попита ме тя.
-Всъщност чакам приятеля ми да дойде и заедно да поръчаме - тя ме погледна и тръгна да си тръгва. И аз набързо казах -Можеш да ми донесеш две менюта?!Благодаря!
Тя направи фалшива усмивка с недоволно лице.  Минута по-късно ми донесе две менюта.
-Благодаря. -казах с мил тон и фалшива усмивка, но к’во толкова нали е усмивка.
-Все тая! -каза не заинтересувана тя, направи балонче със дъвката която дъвчеше, спука го, обърна се  с гръб към мен и си тръгна.
- Кучка - измънках аз така, че да не ме чуе, като същевременно взех  менюто и отворих на първата страница.
- Тя е сладка. - каза Алек.
- Ааа?! …- естествено аз дадох това лениво “а”, защото не знаех, че е той.
-Сервитьорката.
- А, да направо бом-бонче -казах аз със завистлив глас. Дори не знам защо го направих.
- Леле.
-Едното меню е за теб -казах не отделяйки поглед от менюто.
Алек отвори менюто, разгледа страницата на която беше отворил, направи намръщено лице с принудена усмивка и затвори  менюто.
-Знаеш ли, какво?! Аз ще отида да пусна една вода, а ти поръчай нещо вместо мен. И без това ме познаваш по-добре от самият мен. - и тръгна към тоалетната.
- Колко цивилизовано го каза.  - сервитьорката дойде и аз затворих менюто.
- Приятелят ти нещо много се бави?! - каза тя за да ме заяде и ми се представи - Аз съм Джена.
- Здравей, Джена. Аз съм Кералайн.
- Новото момиче в долният курс?!
- Неп. Е, нова съм. Но ще съм последна година. Така че получила си грешна информация.
- Най-вероятно има друго момиче. Няма да повярваш, казват, че е спала с всички момчета от нейният клас и класът на брат и.
- Ужас.
- Казват, че като родителите и не си били вкъщи за няколко дни тя канела щелия баскетболен  отбор, за да…
-Ясно. Лал. Ужас. -в момента бях отвратена и изумена от това какво казват така наречените ми приятелки от старият град.  - Да, това определено не съм аз. Аз имам малко братче на 5 годинки, има руса косичка, сини очички и обича да свири на китара, нищо че не може да свири. Всяка неделя сутрин докато слиза в кухнята свири на електронната си китар и ни събужда всички.
- Така, че нямаш по-голям скадък брат?!
- Не, но имам по-голям сладък чичо.
- Сори, но не мисля…
-Хей, дами - каза Алек.
- Това е той. - казах на  Джена като и посочих Алек.
- Най-очарователното,красиво дишащо същество.
- Забравих да ти кажа, малко е надут. - казах като се приближих към Джена.

Следващата глава ще бъде публикувана преди 27. Септември или на самият 27 септември. Надявам се да ви хареса, ако е така дайте звезда.