Мило Дневниче - Dear Diary ...

Глава 1 - Първи ден част 1

Аз съм най-обикновено момиче, от Детройт. Казвам се Кералайн
На 16 години съм. Първи курс в гимназията, девети клас.
Имам куче "Роки" и се грижа за котето на съсеткатя "Пуфи".
Никога не съм била нещо повече, винаги съм биля незабележима.
Най-ужасният ден в моят живот, първият ден в новото ми училище.
Как се случи това ли?! Баща ми го повишиха, но за да може да приеме предложението трябва да може за пет минути да стига до офиса си. За който баща ми не беше проучил къде се намира, Торонто, Канада. Не харесвам Торонто като град, та камоли като дом. Но не искам да съм преднамерена, затова ще мисля само най- хубавото, или поне ще опитам докато спя. Мразя да разопаковам.

На другият ден

-Кат, ставай. - извика майка ми.
-След 15 минути.
Каза това преди половин час! - случайно видях часът, 06:30, веднага станах, като опърлена. Набързо си взех един от комплект от комбинация от двехи, на плика пишеше "Сряда" и една кутия с обувки "Move". Обичах да комбинирам дрехите си, не обичах да нося анцуси, затова имах един анцук /само долнище/, обличах едина бяла на черни черти, блуза св дълъг ръкав,
на която пишеше "25 L. A.". Не обичах тази блуза, не ме разбирайте грешно, харесваше ми, но не ми харесва да ходя с дълъг ръкав. Но честно казано в този момент, не ми пукаше особено, знаех само че ще закъснея за училище и ще трябва да пропусна закуска и първият час. Изтичах, с плика с дрехи и кутията с обувки, до банятя пред която чакаше малкият ми брат, Кей. Той изглеждаше супер отекчен.
- Кой е вътре? - попитах аз нетърпеливо.
- Алек - отговори братчето ми
- Какво прави? - тъп въпрос от моя страна.
- Къпе се.
- Какво?! - отговорих ядосано аз и започнах да блъскам по вратата, но без резултат. - Идиот. Отивам да закуся. А тате тук ли е?
- Да, долу в кухнята е. Ако това е кухня.
- Нали?! Там поне имахме кухня. И две бани.
- Не е вярно. Едната я ползваха само мама и тате.
- И аз я ползвах, като Алек се къпеше, защото не ми се чакаше, защото щях да закъснея. Както сега! - последното го измрънках, защото видях часа, имахме часовник над вратата, тате вярваше че ще сме по бързи в банята. Както и да е, по скоро ставаше обратното. Веднага след като видях часът изхвърчах към кухнята, като очахвах навсякаде да е пълно с кашони и да зарежа багажа си върху тях, сякаш не съм го приблала или не съм го забелязла. Но когато слязох, по скоро изтичах по сълбите и направо се озовах в кухнята се стаписах от шокът. Нямаше нито един кашон, всичко беше разопаковано и подредено. Постоях с отворена уста и загледана в стаята, докато тате не се обади.
-Кат! - плесна с ръце, както правят актюрите за "екшън", за начало. Вече не бях парализирана, обаче още не можех да кажа нещо, не знаех какво, но това не ме спираше да правя опитите си. - Хей, ъм... Кат, да те предупредя, че леля ти Кейт ще дойде днес.
-Ясно.Сега ми се изясни всичко.
- Какво означава "Ясно"?
- Еми, чудех се как така толкова бързо подредихте всички кашони, по принцип ви отнема цял месец. И само аз си подреждам нещата за отрицателно време.
-Хей, не забравяш ли някого? - през задната врата влезе Алек. Той беше толкова сладък. Носеше едно червено горнице, но под него нямаше блуза или тениска, естествено беше си сложил и качулката. И сега си я свали и прекара пръсти през прекрасната си коса. О, май, гад... омирах си за неговата коса, дори потна беше изумителна. А очите на Алек са светло кафяви, като ги гледам направо ми потичат лигите, защото са с цвета на какао, а аз обичам какао. Да не си помислите нещо друго, та той ми е нещо като брат. Алек е син на леля от страна на мама, а леля ми Кейт е сестра на баща ми.
Леля ми Кейт е невероятна. Тя е толкова мила и силна. Леля Кейт е ловец. Тя не ми казва много, но доколкото знам тате не е първият който не ловува, дядо също не ловува. Пра-дядо пък все още ловува. Супер нали, колко хора могат да се похвалят, че пра-дядо им е жив и здрав, а и че може да ловува?! Но същност тате се е родил когато дядо е бил на 16, а сега баща ми е на 34, значи дядо е на 50. А доколкото знам дядо също се е родил, когато пра-дядо е бил млад, но е бил на 15, бум. Чувствам се някак щастлива от факта, че все още нямам дете, но някак засрамена от факта, че съм още детствена.
- Хей, за кого си мислиш? - прекъсна мислите ми Алек.
- За леля Кейт... От кога ядеш ябълки? И кога подяволите излезе от банята? Мамка му пропуснах целият ден.
- За какво говориш едва обят е.
- Именно. - Алек ме погледна объркано - УЧИЛИЩЕ? Трябва да се ходи на училище.
-Знаеш, че ще започнем да ходим от другата седмица.
- Така ли?
- Да, от другата седмица ще ходим на уроци по латински език за да сме в горният курс всички часове, знаеш есента.
- О, мили боже, съвсем забравих.
- Какво?! - каза с присмех Алек, но не го съдя.-Да не би да си забравила, че приключихме училище.
- Супер, ще е самотно лято.
- Хей, аз защо съм тук. Още ли спи малкият?
- Не, той..-прекъснах и направих сбръчках челото си, сякаш имах запек/ . - Чака пред вратата на банята.
-Ха-ха-ха... - Алек се изсмя.
- Не се смей. - но този мой коментар само го накара да се засмее.
- Не ми обръщайте внимание - каза тате, винаги трябва да се обади.
- Трябват ми пари за ученици по испански, латински и френски. - обади се Алек.
- Кое колко е? - каза тате отваряйки си чантичката за кръст.
- По латински е 50. - обадих се невинно аз, като се надигнах на пръсти.
- Ти не учиш латински. - каза като ме изгледа странно тате.
- Това не е вярно. До голяма степен знам латиски, затова ще изучавам латински за напреднали. - започнах да се оправдавам, а Алек се усмихваше, явно ми личеше че лъжа. Попринцип щеше да ме защити, но явно се бях оплела жестоко.
- Добре. 50 на теб и 100 на Алек. - каза тате и даде парите.
- Звучи честно - не ме съдете, бях под стрес. За малко бях се отнесла. Мислех си как преди не съм лъгала, поне не за такава сума. Както и да е. Вече не ми се стоеше в къщата.
- Хей, може ли с Кералайн да излезем, да поразгледаме града? - обади се Алек, а аз неволно се усмихнах.
- Добре, но без дискотеки - каза баща ми с усмивка и подаде ключовете, подхвъляйки ги на Алек. Бяха ключовете от колата му. Алек имаше прекрасна кола, но я ползваше често през лятото, защото я имаше от горе долу две години. Миналата година я получи, лятото не я използваше. Алек имаше гадже Виктория, пълна кифла ако питате мен. Алек и Виктория ползваха винаги метрото. Алек мразеше метрото, но го правеше заради нея, което ме вбесяваше.
Някой ми хвана ръката, което ме разсея от мислите ми. Погледнах към ръката си и после към Алек, който ми се усмихваше мило.
- Ще тръгваме ли? - аз само се усмихнах леко. И тръгнах ме, но той не пусна ръката ми, нито и аз неговата. Бях на седмото небе. Аз махнах на тате преди да излезем от къщата. С Алек се качихме в колата. Скоро стигнах до едно кафене, но Алек го подмина.
- Мислех, че отиваме на кафе? - казах учудено, продължавайки да гледам кафенето.
- Малка поправка. Ти отиваш на фитнес. - аз само изпуфтях недоволно - Какво?! Ти си фитнес манияк. Аз ще си вземе душ докато ти спортуваш. В колата имаме резервни дрехи. А и аз съм по анцук.
- А, аз нося рокля. - казах опитвайки се да го затапя.
- Спортният ти сак е на заднара седалка. - погледнах към задната седалка, наистина беше там.
- По дяволите.
- Не се навличай.
- Млъквай. - скоро стигнахме до фитнеса. Влязохме. Алек плати на мъжа, който беше нещо като репционист, за да ползва банята. И добави и парите, за да ползвам фитнеса. Аз отидох и се преоблякох побягах петнайсет минути, удрях малко на боксовата круша, не ме съдете, затова че съм борбена. Бяха минали 25 минути от както съм във фитнеса. Реших да си взема набързо един душ, все пак бях потна. Не се потя много, ама все пак. За десетина минути си взех душ.
Облякох си една рокля, на малки цветчета и без презрамки, една розова жилетка, която не закопчах. Естествено нямах други обувки освен едни розови пантофи и маратонките с който бях до скоро, но в колата имах други. Взех си багажа, отидох до рецепцията (не съм сигурна дали се изразявам правилно). Взех си и ключовете, е не бяха мойте, а на Алек. Даде ми ги, за да не ги откраднат докато се къпе. Аз излязох със спусната коса, която естествено беше суха. Имаха и сешуар. В този фитнес имаше и басейн, естествено за състезания. Отидох при рецепцията и те ми подадоха къде трябва да се подпиша. Потписах се, естествено.
- Хей, утре работите ли?
- Да, естествено. Ако искате мога да ви запиша за спортните ни състезания, имаме едно в петък. Да, но ще трябва да дойдете и утре.
- Звучи добре. Е, ще се видим утре.