-Можеш ли да повярваш?! тук ме мисят за развратница?!-отвърнах смутено аз.
-Взели ли си документите за спортовете?-Алек ме попита докато ядеше.
-Не още. Мислех си утре да взема влака или довечера. И така и да изненадам Дийн. Ако отида вечерта ще е изненада, но ако е сутринта ще трябва да му кажа, за да си освободи деня.
-Вземи колата ми.
- Сериозно ли?
-Да, защо не?
-Но ти обичаш тази кола...
-Не чак толкова. Дори не обичам да карам.
-Шегуваш ли се? Но ти винаги караш?!Мислих, че мразих да се возиш?
-А...Като не карах автобуса с който дойдохме, което е абсурно след като имам кола да пътувам с автобус, осъзах, че мога да чета или уча докато пътувам. И да се правя, че те слушам, вместо да те слушам.
-Какво?!-отвърнах аз.
-Споко Кей. Ти ще ме карах до университета и ще имаш колата ми, но когато имам планове е моя.
-Не е ли по добре, аз да те карам и докарвам до вкъщи от когато се напиеш?!
-О,Кей. Не съм толково глупав. Не си поканена.
- Трябваше да опитам. Знаеш ли, че леля ще идва. - смених темата.
- Това обеснява защо бяха подредили.
- Или са вземели пример от теб.
И двамата се изсмяхме след моят коментар.
- Вече имам и плакати.. Стаята ми е покривна.
- Яко.
YOU ARE READING
Мило Дневниче - Dear Diary ...
Random"хей, мило дневниче или някой друг. Харесва ли ти какво написах на първата страница. Реших че трябва да нещо готино, но и мое. Затова написах това. Адски ме кефи. Добре... Това се пада нещо като пролог, поне така мисля. Това което правя е да напиш...
