Мило Дневниче - Dear Diary ...

Глава 1 част 4

-И аз мисля, че той те чу.-каза Алек като се наведе към масата. После погледна Джена, усмихна и се, и и подаде ръка. Не знам защо но се почуствах ужасно.
-Хей. -отвърна Джена с нежен глас.
- Алек, това е Джена.- представих я.
- Приятно ми е да се запознаем.-отвърна Джена
- Благодаря, за комплимента, Джена.- отвърна съблезнително Алек. В този момент телефона ми звъна. Когато видях кой ми звъни усмивката ми веднага изгря. Беше Сам. Аз станах.
- Трябва да вдигна. Ще изляза навън.-посочих си телефона и тръгнах да излизам. Когато Алек се обърна към мен.
- А...Кат..Какво ще ям?!-попита ме Алек, а Джена ме погледна очудена.
- Пържени яйца, кола и пържени картовки.-отвърнах аз.- Ти поръчай за мен и излязох. После разбрах, че ми е поръчал сандвич, картовки, сладолет и фанта.Вдигнах на Сам.
- ОМГ. Не мога да повярвам,че ми звъна. - не можах да се държа.
- Да,аз също. Липсваш ми.Както и на Дийн. - отвърна Сам. Аз леко се разплах.
- Съжалявам за това как се разделихме. - случайно погледнах към масата ни и видях какво ми е поръчал.
-Да, аз също. Хей, Кералайн, трябва да говорим. - каза някак тъжно Сам.
- Хей, искаш ли да поговорим довечера? Аз съм на кафе и умирам от глад. Между другото няма да повярваш какъв прякор са ми измислили вече. - почнах да му се оплаквам.
- Окей. Закуси. Но ми обещай, че ще говорим когато се прибереш.
- Обещавам. - отвърнах аз-Обичам те, Сам.
- И аз те обичам Кат.- отвърна Сам и затвори. Аз влязох и се насочи към масата, когато видях, че Джена даде номера си на Алек. Аз отидох и седнах, сякаш не бях видяла. Много добре знаех, че нямаше да може да сме приятелки, ако знаех.
- Ммм...ям...любимите ми.- отвърнах аз, гледайки към храната.
- Аз ги избрах. - отвърна Джена и си.
- Благодаря Джена-отвърнах аз с фалшива усмивка.
-  Ако имате нужда от нещо само кажете, аз ще зад бара. - каза тя преди да тръгне.

-Можеш ли да повярваш?! тук ме мисят за развратница?!-отвърнах смутено аз.
-Взели ли си документите за спортовете?-Алек ме попита докато ядеше.
-Не още. Мислех си утре да взема влака или довечера. И така и да изненадам Дийн. Ако отида вечерта ще е изненада, но ако е сутринта ще трябва да му кажа, за да си освободи деня.
-Вземи колата ми.
- Сериозно ли?
-Да, защо не?
-Но ти обичаш тази кола...
-Не чак толкова. Дори не обичам да карам.
-Шегуваш ли се? Но ти винаги караш?!Мислих, че мразих да се возиш?
-А...Като не карах автобуса с който дойдохме, което е абсурно след като имам кола да пътувам с автобус, осъзах, че мога да чета или уча докато пътувам. И да се правя, че те слушам, вместо да те слушам.
-Какво?!-отвърнах аз.
-Споко Кей. Ти ще ме карах до университета и ще имаш колата ми, но когато имам планове е моя.
-Не е ли по добре, аз да те карам и докарвам до вкъщи от когато се напиеш?!
-О,Кей. Не съм толково глупав. Не си поканена.
- Трябваше да опитам. Знаеш ли, че леля ще идва. - смених темата.

надявам се да ви е харесала. Знам че отдавна не съм публикувала. Но в мое оправдание се занимавах с друг проект наречен Синя стомана.