Руки се прибираше надрана от двете женси които се биеха. Но за едната наистина я беше грижа да не остане набита. Макар, че това е невъзможно. Теки ѝ бе една от малкото хора останали като рамо на което да поплачеш и което ще убие причината заради която плачеш.
Обмисляйки разни неща, на съседният тротоар тичаше едно момче а зад него имаше четири ъбнормала. Руки извади пистолета си и започна да стреля по тях. Те го оставиха и тя остави момчето впечатлено. Руки дотича до него и го попита:
-Добре ли си?
-Вече..-Руки се изчерви. Младежът подаде ръка.
-Аз съм Сата.
-Руки.
-Сладко. Защо се разхождаш толкова късно?
-Аз.. Прибирам се от работа.-прибра пистолета си.
-Мхм. Надявам се.. Нямаш нищо против, да изпратя една сладурана?
-О да, върви.
-Говорех за теб..-и Руки се изчерви още повече-Е, Руки... Какво работиш?
-В отбора за избиване на ъбнормали.
-Какво прави такова момиче там? Това е твърде опасно. Не ги ли видя тези?
-Просто глутница кучки.-изсмя се Руки-Такива ги ям за закуска.-ухили се.
-Смешно е как момиче е по-смело от мен..
-Всички сме минали през различни неща. Някои не са преживели толкова колкото други..
-А ти какво си преживяла?
-Не мисля, че те интересува.. Имам предвид, непознат си.
-О, значи няма да ми позволиш да стана нещо повече?-изсмя се Сата. Руки се изчерви.
-Да кажем че нашите.. Бях.. Единствено дете. Добро образование но.. Тате бе преследван от мафията. Беше ужасно. Хей, ти какво правиш толкова късно навън?
-Обикалях грешният квартал.-изсмя се Сата. Погледна Руки. Не бе щастлива-Съжалявам, че попитах..
-Нищо..-промълви тихо. Спря и извади ключовете си. Сата я гледаше докато тя не забеляза, че той не отмества очи от нея. Изчерви се и тръгна да отключва вратата си.
-Може ли..-зачерви се Сата. Заекна и я гледаше право в очите. Това го караше още повече да почервенява-Може ли...-преглътна тежко-Може ли номерът ти?-Руки се изчерви. Не каза нищо просто с лека усмивка извади листче и му написа номера си. Подаде му го и се зачерви още повече.
-Благодаря..-отвори ръцете си в знак че иска прегръдка. Руки го прегърна. Усети лекият му, избледнял аромат.
*SPOILERS*
ako znae6e kvo ebane ia 4aka niama6e da go pregrushta
YOU ARE READING
Flesh 肉
FantasyВ Токио животът винаги е бил напрегнат.. Хората водят безкрайна война с ъбнормалите криещи се зад всеки ъгъл. Жадни за плътта на хората те приемат техен образ и навлизат в ежедневието им. Войната е към края си, но не и битките между двата доминиращи...