Flesh 肉

°Memories°

Неро погледна леко поклащащото се черешово дърво пред прозореца ѝ. Денят бе толкова спокоен.. В покрайнините на града не се чуваше почти нищо освен далечно-преминаващите коли.

-Закуската е готова!-чу се под стълбите. Момиченцето се изправи леко от леглото си. Прозя се, облече се и слезе. На масата стояха майка ѝ и брат ѝ.
-Къде е тате?
-Отново го няма.. Не се е прибирал.-промълви майка ѝ.
-Хей, Неро!
-Ято!-ухили се Неро.
-Искаш ли след закуска да отидем до парка?
-Защо не?
Неро и брат ѝ закусиха и излязоха с колелетата си. Надпреварваха се кой ще стигне по-бързо.
Денят започваше добре. Малки облаци се бяха събрали на купчинки, синьото небе се бе надвесило над Токйо. Венчилистчета от дърветата прелитаха, разнясани от лекия вятър. Неро стоеше на една пейка и гледаше градът, през един малък процеп между дърветата. В паркът нямаше никой. Двамата с брат ѝ прекараха много време там.
По едно време небето започна да става оранжево, облаците лилави и на по-големи купчинки. Накрая закриха слънцето и небето придоби все по-тъмни и тъмни нюанси. Неро и Ято се качиха на колелетата си и тръгнаха към вкъщи.
Когато стигнаха пред къщата им се чуваше някакво викане.
-Татко е вкъщи?
-Вероятно.. Но.. Те карат ли се? Никога не съм ги чувал..-и Неро дръпна Ято да влязат, захвърляйки колелетата си пред къщата.
-Събери нещата на децата и се махайте те знаят къде сме! Знаят че знам за тях! Ще избият всички ни! Моля те! Вземи децата и бягайте!-крещеше баща им. Неро и брат ѝ се спогледаха и влязоха в стаята.
-Татко..
-Неро вземи брат си и убеди майка си да се изместите!-изкрещя баща ѝ. Неро погледна насълзените, гневни очи на майка си.
-Не мърдам от тук! Това е моят дом!
-Заради инатът ти цялото семейство ще страда!
-Няма да рискувам да се изместя! Тук ще живеем!-крещяха двамата родители. "Какво става тук.." помислиха си Неро и Ято. Чу се спиране на кола. Баща им хвана майка им и тях и ги заведе до задния вход.
-Стойте тук..
-Тате..!-измрънка Ято и очите му се просълзиха. Баща им отиде пред къщата където се чуваше викане. Семейството му чу как той правеше преговори за някакви неща "да не казва на никой", "обещания", "договори".. Неро не издържа и се отскубна от прегръдката на майка си и се промъкна до вратата. Чу целият разговор на баща им и онези.. Някой изблъска баща им и влезе в къщата. Отиде до задния вход и изкара майка им и брат ѝ. Заведе ги във всекидневната където замъкнаха и баща им. Неро внимателно наблюдаваше през малкият отвор от вратичката на кухненския шкаф. Сълзите ѝ се стичаха по бледото лице. Наредиха майка ѝ, брат ѝ и баща ѝ в редица. Извадиха пистолет.
-Моля ви.. Не ги убивайте! Убийте мен!
-Тихо, Себастиян.. Наруши договора ни. Не ни будалкай..-допря пистолета в челото на майка ѝ-Какво знаеш, кучко?
-Не наричай жена ми кучка!
-Какво ще направиш по въпроса? Ха?-изсмя се мъжът. Баща им ги погледна с влажни очи.
-Съжалявам че ви предадох..-изхлипа баща им и куршумът мина през главата му. Той се сгромоляса на пода. Брат ѝ се разпищя и куршумът го последва. Майка им хвана трупът на Ято и заплака над него. Нещата при нея се развиха по друг ужасяващ начин, но завършиха със смърт...

Неро се държеше за устата за да не пищи. Затвори вратата на кухненският шкаф и заплака тихо. Гледаше да не мърда за да не скърца шкафа и да разкрият къде е. Не след дълго мъжете излязоха. Неро чу:
-Не трябваше ли да има и дъщеря?
-Остави.. Няма смисъл да се занимаваме. Той е мъртъв това е важно. Вече няма човек който да издаде информацията за ъбнормалите..-и продължиха да говорят но се чуваше твърде зъглушено заради двигателите на колата. Неро се овери, че няма никой преди да излезе.
След половин час се измъкна и отиде до трупът на брат ѝ и баща ѝ. Прегърна труповете, плачейки от болка. Качи се в стаята на техните и видя, голото и разчленено тяло на майка ѝ. Взе главата ѝ нежно. Сълзите ѝ се стичаха по нейното кърваво лице. Неро се разпищя и да кажем че от този ден, на сетне.. Не е същата.

Всичко това мина като спомен през главата на Неро докато тя стоеше на същата пейка, на която е стояла преди 15 години. От някъде ѝ се причуваше гласът на брат ѝ Ято, макар и да не беше тук. Представи си захвърлените колела и безбройните игри. През дърветата се виждаше бледият пейзаж от сгради. Небето бе бистро също както в онзи ден.

*About*
Неро е била изпратена в детски дом след това, но след време забелязали че мястото ѝ не било там, а в психична клиника. Там прекарала и малкото ѝ останало детство. Изписали я по молба на главата в отрядът.
Sa6to taka e lesbiika.opa