Flesh 肉

| First Blood |

-Кира?-прошепна Зейк. Кира го погледна с черните си очи, наподобяващи две бездънни ями. Зейк понечи да свали тениската на Кира, но тя се отдръпна назад и хвана ръцете му. Усмихна се леко и развърза вратовръзката от вратът му. Зейк я следеше със зелените си очи, а тя мина зад него и завърза ръцете му.
-Зейк, ще ти изключа осветлението.-и се усмихна. Кира започна да разкопчава копчетата на сивата му ученическа униформа. Зейк я гледаше и си мислеше, че знае какво следва. Тя се усмихваше през цялото време. Хвана Зейк за раменете и го изблъска върху леглото. Седна върху него и взе черно парче плат и го върза през очите.

-Хаха, откачалке такава!-ухили се Зейк. Изведнъж Кира се раздвижи и Зейк мислеше, че тя се съблича. В следващият момент тишината бе пронизана от плашещ вик. Също както и Зейк бе пронизан жестоко в сърцето.
-Прав си наистина съм откачалка!-изхили се Кира. Прободе го на още няколко места с което виковете му намаляха с пулсът му и дишането. Кира омъртви Зейк. Сега оставаше да се измъкне преди някой да я види. Прибра ножовете си в раницата и открадна ключовете от бюрото на Зейк. Изми ръцете си преди кръвта да беше засъхнала и оставила петна върху кожата ѝ. Изчисти се и избяга през вратата. "Ключовете ще ми трябват, ако техните заподозрат нещо да убия и тях.. Да ще.. Хвана следващият влак. Защо винаги трябва да има толкова хора, мразя хора..." започна да си мисли Кира, докато бягаше яростно през тълпата. От някъде се чу изтрел което я накара да бяга още по-бързо. Тълпата се разбунтува когато видяха ранения човек и вниманието им се наложи на него. Кира стигна до метрото. Влакът тъкмо беше спрял и пътници се качваха. "Шефът ще е доволен ли? Дали преследваха мен.. Аз.. съм просто тийнейджърка няма как да ме простр.. но.. аз работя за Ямуру. Всеки умира при него. В какво се забърках? Това дали е живота.." и мислите ѝ спряха когато жена с черно облекло влезе с тълпата. Това което всъщност направи впечатление на Кира бе оръжието под палтото. Тя имаше доста набито око. "Ето я. Ще ме проследи. Трябва да се измъкна. Знае че съм убила Зейк." и започна да обмисля евентуални начини да се измъкне. Първият бе да отиде в другиат край на влака но жената я гледаше зорко. Макар и да бе прекрила лицето си, Кира знаеше че я следи. Но дали наистина я следеше? Вторият начин бе да пропълзи отново до другият край на влака. Третият бе Кира да се слее с тълпата когато слизат от влака и да клекне. Така няма да се усети, че е слязла. "Да.. Ще сляза и.." и се чу друг изстрел чийто куршум мина през стъклото на влака. Това идваше от спирката. Имаше ранен който бе близо до Кира. Хората се струпаха и Кира не бе сигурна дали да се измъкне или да остане неподвижна. "Мамка му. Двама са. Чакат ли ме? Мен? Мм... ще остана тук... Не е безопасно.. Не знам какво да правя. Хората не слизат, а онзи ме чака отпред. Хм.. ами.. този вътре?.. Тя.. Къде е?" започна да оглежда тълпата. Стигна се до заключението, че се е изнизала. Кира отиде до другият край на влака където хората само наблюдаваха какво се е случва. Тя се настани и се загледа в затварящите врати и бягащата тълпа. Виновника или се бе измъкнал или бе влязъл във влака. Мястото на Кира бе в ъгъла на седалките и бе закрита от хората. Почти не са виждаше. Телефонът и извибрира заради съобщението "Ще те намеря и убия, Кира.". Човекът който изпраща писмото е от номера на Зейк. Кира разбра, че са я пипнали и по-рано. Отвори раницата си от която извади пистолет който сложи под полата си. Направи знак на човека до нея да си мълчи, когато в очите му се изписа страх. Огледа внимателно тълпата. Един дребен, набит човек я гледаше на 9 часът. Кира се доближи до момчето до нея, което бе наплашила.
-Залегни когато ти направя този знак с пръсти.-и му посочи знак за мир. Момчето кимна с глава.

Кира не отделяше очи от дребния. Той стоеше точно на вратата което пречеше на Кира да излезе. Спирайки на определената спирка в метрото Кира показа двата пръста на младежа до нея, извади рязко пистолета изпод задницата си и застреля набития. Изтича извън метрото където всъщност никой не я чакаше. Хвана първото видяно такси и допря пистолета в черепа на таксиджията.
-Няма да те застрелям ако ми дадеш да карам. Няма да крада колата ти просто си разменяме местата и ти завързвам очите след което си свободен. Ясно?-израпира бързо Кира и последва съгласие. Подаде парцала с който шофьора бе предназначен да прикрие очите си и даде пълна газ на таксито. Премина най-бедните квартали на Токйо и Кира плати тлъсто на бакшиша. Влезе в едно подземие където двама я поздравиха и придрожиха до стаята на Ямуру.