Impossible love/Невъзможна любов

Първа глава

  Един дъждовен ден. Четири деца си играха в къщата на семейтво Кши. Малките, невинни и нищо подозиращи деца играха със стъклени топчета. Малкият Лухан имаше рожден ден. Той и приятелите му празнуваха. Хапнаха тортаи трябваше да си ходят. Лухан ги изпрати до вратата и те си отидоха. След дессет минути баща му си дойде от работа.

 -Тате- извика въодушевено мъникът и скочи в прегръдките му.

 -Честит рожден ден сине- каза той и извади една кутийка. След като я отвори, Лу извади от там малка дървена количка. Вън пробляснаха светлини от фарове. Майката на Лулу погледна през прозореца и извика:

 -Скъпи те идват. Лухан скрий се в гардероба! Бързо!!!

Малкият Хани послуша заповедите, които му бяха дадени и бързо се шмугна вътре. В къщата им влязоха 4-ма мъже с пистолети и ги насочиха към баща му. При тази гледка детето се уплаши.

 -От много време не сме се виждали господин Кши. Времето минава, сроковете също. Искаме си парите обратно.

-Не мога да ви ги дам сега. Дайте ми още време. Моля за отсрочка. 

-Времето изтече- каза мъжът и се опита да простреля баща му, но не успя и получи белег на лицето ит джобното ножче, намиращо се на на стария шкаф. Мъжът изохка. Лухан затвори насълзените си очи. Чу се изстрел. Бащата на Лухан извика.

 -Жено спаси се, бягай с детето!- жената тръгна да бяга, но беше приклещена в стената.

 -Значи имате дете, колко трогателно. Казвай къде е детето кучко!!!- заповяда старият мъж.

 -За нищо на света- възпротиви се тя. В тишината отново отекна изстрел на пистолет.-Всички да потърсят детето на 2 и 3 етаж. Веднага!!!

След като отново всичко беше тихо Лу излезе от гардероба и видя мъртвите си родители. Сълзи напуснаха очите му. Прошепна им тихо, по-скоро на себе си:

 -Трябва да живея, заради вас. Трябва да отмъстя за смъртта ви.- и побягна. Писна му да бяга от всичко, но ето- отново трябваше. Тичаше ли тичаше и стигна до малка порутена сграда. Влезе в двора и почука на вратата. От там се появи едно от момчетата от по-рано. Най-добрият му приятел Бекхюн. 

 -Господи, Лу, какво се случило с теб!? Бързо влизай!- каза Бек. В хола светеше малката газова лампичка и грееше камината. Вътре той направи на приятеля си какао и го попита, защо изглежда така и е тук по това време. Лухан със сълзи в очи разказа случилото се.

 -Може да останеш тук до когато си поискаш.- каза Бекхюн, прегръщайки го.

 -Благодаря, мога да рачитам на теб- усмихна му се Хани.

 На другия ден Лухан си раздърпа дрехите, за да не прилича на богата, намърси ги малко и тръгна към къщата на семейтвото си. Там се бяха събрали много хора. От къщата нямаше и спомен. Само пепел и останки. Нямаше я работилницата, нямаше я оръжейната, нямаше я градината- любимото място на Лулу. Мимчето се шокира при гледката, но се опита да сдържи емоциите си. 

 Върна се в къщата на приятеля си и му помогна за вкъщната работа.