Impossible love/Невъзможна любов

Седма глава

~~~ На другия ден~~~

 Сехун се държеше странно вкъщи. Имахме извънредна мисия. Бяха намерили местонахождението на Тао и трябваше бързо да го намерим. Тръгнахме към черната кола, отново бяхме само двамата. Щом влязохме в колата и се отдалечихме от имението, той погледна в огледалото, сякаш да се увери, че не ни преследват и отклони пътя.

 -Сехун, на къде отиваме.- попитах доста учуден.- Пътят не е насам.

 -Ще разбереш!

 Скоро колата спря. Слязохме на някаква поляна. 

 -Върви след мен- каза Сехун.

 Стигнахме до едно голямо дърво. Беше толкова красиво. Аз легнах под него, а Хун се облегна, след което надигна главата ми и я сложи върху краката си.

 -С-сехун а-аз... трябва да ти кажа нещо.- говорех уплашено.

 -Кажи, можеш да ми споделиш всичко.

 -А-а-аз... Не се казвам Джимин. Казвам се Кши Лухан. Бях от богато семейство, но баща ти уби родителите ми и дойдох именно,  за да го убия. Моля те, само не си мисли, че те използвам.- започнах да плача, но той хвана лицето ми в шепите си и избърса сълзите ми с опакото на ръцете си.

 -Лухан... Какво прекрасно име. Не плачи... той всъщност не ми е истински баща. Виж... той просто ме осинови, защото уби и моите родители. Той няма истински деца. Чаньол също е осиновен. Скоро настъпва момента, който чакам отдавна, а именно- смъртта му. Ще ни помогнеш ли да го убием?

 -Да, разбира се, че ще помогна, но нека да сменим темата. Хуни, ти всъщност на колко години си?

 -На 22 съм мъниче.- каза Сехун като го целуна страстно, а Хан се отдръпна смеейки се.- Какво толкова смешно има?- зачуди се Хун.

 -Мъниче... пхаха. Се, не очаквах да съм по- голям от теб и то с цели четири години. Казвай ми батко Лу.- намигна Лухан сладко.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хей, завърнах се! Съжалявам, че тази глава е по- кратка, но нямам идеи, а и все пак по- добре малко, отколкото нищо. Надявам се да ви е харесала :)