Impossible love/Невъзможна любов

Пета глава

Гледах през прозореца на малката къща, в която с Бекхюн бяхме за последно. Щеше да ми липсва всичко тук... От игрите в детството, до спокойните и тихи вечери. Утре заминавахме и ми беше трудно. Неусетно съм заспал.

~~На другата сутрин~~

Тръгнахме към голямото имение. Рано сутринта беше прохладно и тихо. Стигнахме до големите позлатени врати и там ни посрещнаха двама икономи. Представихме се и ъе веднага ни заведоха в офиса на господин Парк. Той седеше на стола и разглеждаше някакви документи.
-Ооо, момчета, здравейте!- каза той и обърна лицето си към нас.- Радвам се да ви видя! Така, да започваме с нарежданията и позициите ви. Бекхюн, ти ще си шеф в главния цех за производство. Може да излезеш, икономите ми ще те заведат до там!- каза Парк с престорена усмивка.- Джимин, за теб имам специална работа. Ти ще работиш като дясна ръка на малкия ми син, Сехун. Ще му помагаш в мисиите и най- важното е, че ще работиш с оръжия, така че, трябва да си внимателен с това, което правиш. Сега последвай икономите, те ще те опътят. Свободен си!- отвърна на бързо новият ми шеф и отново зарови лице в онези хартийки. Тръгнах по големия коридор, който беше богато украсен  със старинни скъпи предмети. Стигнахме до едно стълбище, отново мраморно, което се разделя на две и имаше посребрени парапети. Заизкачвахме се по  него и аз решиш да попитам:
-Извинете ме, защо се изкачваме по тези стълби нагоре? Нали все пак съм слуга, а слугите живеят в подземн стаи.
- Господине, това са спалните на по- високостоящите господа като вас. Ооо, стигнахме!- съобщи единия от икономите, който имаше много дълга и гъста, побеляла от годините брада.
Пред мен се откри голяма врата, на която дръжките, отново бяха посребрени. Съобщих на двамата мъже, че са свободни и почуках на вратата. Щом чух думите "Влез", набързо отворих вратата. Пред мен се откри познат мъжки силует...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хей хора! Нова глава и дааа.... Трябваше да излезе още вчера, но имахме гости и брат ми и едно нахално момиче постоянно ми пречеха. Все пак пак 346 думи не се пишат лесно 😉😉😉