Impossible love/Невъзможна любов

Четвърта глава

~~Гледната точка на Лухан~~

След като онези двамата се прибраха, останахме сами с Беки.
-Така, да се залавяме за работа! Алкохола няма да се направи сам.- заповяда Бек. Да... колкото и миловидни да изглеждаме, ние продаваме контрабаден алкохол. Това е. Седнахме пред големия механизъм и започнахме работа. След известно време опитах от алкохола и се хванах за главата.
-Айшш! Това е много силен алкохол. Въпреки, че вкусът му е божествен. Не знам как богаташите го пият.- изкоментирах, а Бек ме погледна с повдигната вежда.- Да знам " Лу, знам че е силен, но не се интересувам. Готово ли е Лулу (ах ти подмазвач). Искам да си лягам". Готово е. Може ли да му измисля име?- попитах като малко дете.
-Първо- не ми изрецетира всички думи; второ- да може.
Зарадвах се и заподсачах като заек.
-Ще го кръстя- явно се взех за откривател и размахах ръце (като по филмите) "Незаконен рай".
-Добре, а сега да работим по "Незаконния рай", защото имаме голяма поръчка за утре. Предложени са ни много пари, но работата е малко опасна. Отиваме на сбирка на семейтвата Парк и Ким. Идеално за теб. Ще влезеш в едно от двете семейства и ще отмъстиш.
След тези думи се усмихнах зловещо, а двамата продължихме работа.
~~На другия ден~~

Станахме в пет часа сутринта за да се оправим и да тръгваме. Натоварихме алкохола в малката черна кола и покрихме с одеало- все пак сме контрабандисти. Стигнахме до голямо имение с железни порти. При нас дойде един стар човек, вероятно иконом и ни каза да вкараме колата вътре. Изпълнихме нарежданията и започнахме да разтоварваме. Последвахме стареца, а той ни отведе до задния двор. Там имаше много хора, но мярнах и познати лица. Да, това бяха двете момчета от вчера. Те дойдоха при нас и Чаньол се залепи за ухото на Бекона.
-Много ме възбуждаш днес.
-Ако мислите, че не се чувата, не е вярно. За такива мръсни работи има стаи. За Бога!- скастрих ги на бързо, а после отместих поглед към Сехун и видях, че ме гледаше в задните части.
-Останете, да ви представим на баща си.
  -Сехун, не знаех, че сте братя. Не си приличате изобщо.
-Всъщност, аз съм осиновен. О, ето го татко! Татко, това са наши приятели- Джимин (ако не помните, фалшивото име на Хани)и Чаньол.- след тези негови думи, погледнах баща им на кръв. Той е, познах го. Това е шефът на убийците на родителите ми.
-Е момчета- каза и отпи от алкохолната напитка пред себе си.- Ухх, колко е добро! Мамка му! Таа, не си довърших мисълта. Присъединете се към фамилия Парк. Виждам, че Джимин има умения с оръжието, личи му. А, Бекхюн прави страхотен алкохол, също и изглежда умен. Съгласни ли сте?- попита господин убиец. Само това и чаках. С Бекхюн направихме бързо събрание, а след това в един глас казахме:
-Приемаме!- лепнахме по една усмивка, за да изглежда по-реално.
-Страхотно! От утре започвате работа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новата ми глава!!! Стана по- дълга, но не мисля, че е проблем. Ейй ъпдейт! Не съм писала от цяла вечност. Знам, просто графикът ми е много натоварен, нямах муза, а и да не лъжа малко ме мързеше :-P. Таа, въпросите ми са следните:
Какво според вас е намислил Лу? Бащата на Чан и Йун, защо поиска онези двамата във фамилията? И Сехун какво си мислеше като гледаше задника на Лулу :3