Impossible love/Невъзможна любов

Осма глава

~~След 3 месеца~~

Вече дойде деня. Деня, в който ще си отмъстя за всичко. За родителите ми. За дома ми. Времето мина толкова бавно и мъчително, но се подготвихме. Имахме план, но проблема беше, че сме само 20 човека. Никой друг не иска да се опълчи на шефа. Е, поне вече се обедих напълно, че повечето хора са страхливи боклуци. Сехун дойде и вече можехме да започнем действие. Покрих се в кабинета на господин Парк, чакайки да влезе и да остане сам. Сехун влезе с него. Сега е момента.

 -Най- накрая момента дойде.- казах, след което извадих пистолета си.- Ах, колко дълго чаках този момент, копеле.

 -Джимин...- той остана сепнат.

 -Не съм никакъв Джимин.Истинското ми име е Лухан. Кши Лухан. Тази фамилия да ти говори нещо?- засмях се горчиво.- Защо си глътна езика? Нима си ме спомни? Да, аз съм онова избягало дете, което страдаше, заради теб и да, аз съм това дете, което ще направи живота ти ад.  

 -Е, Лухан, не ме мисли за глупав. Хванете го!- след тези думи влязоха много мъже, които започнаха да налагат Лухан. Сехун едва търпеше, но трябваше да въздържа емоциите си, заради доброто на Лухан, който усилено се съпротивляваше. Един мъж извади пистолета си, след което простреля Хан в сърцето. При тази гледка Сехун замръзна, но бързо се опомни и избута всички. 

 -Лухан- заплака той.- Защо не мога да направя нищо за теб? Защо съм такъв глупак? И батко Лу... знам, че искаш да те наричам така.- продължи да подсмърча Хун.- Искам да умра с теб...

 -Не!- промърмори със сетни сили Хан.- Ти трябва да живееш, ако не за себе си, то тогава живей за мен... за Бекхюн... за Чаньол. Но трябва да останеш жив... на всяка цена. Моля те... скъпи- Лулу се надигна и се подпря на Сехун.- Не тъжи за мен, а продължи напред.- каза Лухан, а после падна безжизнен на земята. Сълзите се стичаха по лицето на Сехун.

 -Господи... ГОСПОДИ!- развика се Сехун.- Защо ми отне единственото щастие в жалкия живот? Толкова ли ме мразиш, че искаш да страдам така? Кажи ми... кажи ми веднага!- зарида по силно той.

~~След 5 години~~ Гледната точка на Сехун

Днес се навършват 5 години от смъртта на най- ценното нещо в живота ми. А за нещастния ми живот... Баща ми ме ожени по принуда за някаква жена, която иска само да се възползва от парите ми. Погребахме Лухан в задния двор. Стоя по цял ден на гроба му, а дори понякога спя там. Днес, на смъртта му сме се събрали трима души- Аз, Бекхюн и Чаньол. Е, след смъртта ти може да разбереш, кои хора са те обичали и са ти вярвали. Отнех девствеността му, невинността му, а той си отиде толкова бързо. Цели 5 години... 5 години на болка, която се засилва с всеки изминал ден. Обичах го... обичам го! Знаех, че няма да го видя отново. Е, не и в този живот... е, не и в това тяло. Но знам, че ще се срещнем някога, дори и късно, дори и след 100 века. Ще се срещнем на място, което ще е специално за нас, дори и да е на 100 км разстояние. Ще се обичаме винаги, дори да е от разстояние. Ще живея, докато Бог не ми каже... Ще живея само и единствено за него и ще изпълня обещанието си към него. Но каквото и да става, той остава в сърцето ми! Винаги, когато съм тъжен си спомням за времето, което прекарахме заедно, дори и за кратко. Но думите и времето са по- нисши от делата и спомените. 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хей хора! Благодаря, че бяхте с мен и четохте бозата ми! Искрено ви благодаря, че стигнахме почти 200! Не знам дали сте забелязали, но имаше 1 или 2 по- дълги периоди без нова глава. През това време осъвършенствах писането си! Исках да се опитам да покажа напредък в писането ми, но си помислих, че няма да изглежда хубаво първо с един стил на писане, а после с друг, затова завърших тази книга със стария! Да, съжалявам, че е кратка, но все пак е short story. Искам да изразите мнението си в коментарите! Ето и един поздрав от мен, защото бяхте верни до самия край! Насладете се на една от любимите ми песни по- горе! ;-*