Impossible love/Невъзможна любов

Втора глава

~~След 10 години~~
Лухан се върна в родния Сеул, след усилена работа. Беше се променил. Ме беше Лухан от преди 10 години. Не беше малко, страхливо момченце. Не беше пикльото, който загуби родителите си. НЕ!!! Той беше мъж и този мъж имаше достойнство. Смени името си и издаде фалшиви документи. Връщаше се от търснето на убийците на родителите си. И след толкова години почти откри всички. Тръгна към къщата на Бекхюн. Имаше писмо и смяташе да го отвори като стигне до дестинацията си.
~~След един час~~
Вече беше пристигнал в приятелската къща спокойно, докато не чу шум. Това бяха крясъците на Беки. Лулу бързо влезе в къщата и извади малкият, сив револвер, който бе скрил предварително в ботуша си. Щом влезе в спалнята остана на място от шок. Приятелят му стенеше. И не от кой да е, а от мъж.
-Л-л-лулу, не е каквото си мислиш.
-Не искам да те упреквам за нищо. Не съм тръгнал да съдя хората просто така.
-Съжалявам. Забравих, че ще идваш днес. Така и така сте тук и двамата, запознайте се.
Лухан имаше възможността да огледа момчето от долу до горе. Беше висок, с черна коса и много, много големи уши(anna_0304 ти си знаеш :-D)
-Чаньол, приятно ми е!- каза весело момчето и извади една голяма усмивка.
-Лухан, човекът, който ще ти смаже физиономията, ако нараниш приятеля му.- усмихна се Хани с мазна усмивка. За пред хората съм Лий Джи Мин, но ми казвайте Джимин. О, да, Беки дай ми нож! Имам писмо за четене.
~~Ретроспекция~~
-Господин Джи Мин, имате писмо, но е адресирано до Кши Лу Хан.- каза нахалната хазяйка на гостоприемницата. Лухан грабна писмото и го прибра в пазвата на старото си, прашно и избеляло яке и отпраши нагоре по стълбите.
Качи се в апартамента си и погледна големия, прашен часовник.
-Ооо не, ще изпусна влака!!!- изплаши се той, грабна скъсания си сак и излезе от гостоприемницата.
~~Край на ретроспекцията~~
Лухан взе джобно ножче , разряза плика и го хвърли като то се заби в дървената стена. Замалко не откъсна ухото а Чаньол, който току-що си обуваше панталона. В писмото пишеше:
'' Трябва да измислиш хитър план, с който да се прокраднеш във фамилия Ким. Както в едно от първите ми писма към теб споменах, че оттам са убийците на родителите ти. Внимавай да не се забъркваш с фамилия Парк. Опасни са!"
След прочетеното Хани започна да си мисли как да влезе във фамилията.
-Каквото и да стане съм с теб, Лу!!!- каза Беки, след което го прегърна.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Анньонг!!Това е новата ми глава, надявам се да ви харесва!!! Кажете, ако има правописни грешки. Искам също да чуя мнението ви за историята.
П.П Кой мислите, че изпраща писмата на Лу???