Люк седеше сам в стаята си и гледаше раните на ръцете си. Различните драскотинки го връщаха към онзи ден, към това, от което той искаше да се откъсне. Спомняше си начина, по който удряше Аштън, как изцеждаше живота от него. Тези разрези го връщаха на място, където той не искаше да бъде. В миналото. Защото за него думата минало означаваше единствено болка. Защото в миналото беше заровен спомемът за Аштън. За безжизнения, блед, лежащ на пода Аштън.
И за всичките наркотици.
И за това как собствената му майка не издържа и го напусна.
Всички го напуснаха, той нямаше да понесе и Майкъл да си тръгне. Не и той.
Не и Майкъл.
YOU ARE READING
The fault in our scars; muke
FanfictionИстория, в която Люк бавно се пречупва, но Майкъл никога не разбира.
