The fault in our scars; muke

★ III ★

ПЪРВА ЧАСТ
За пръв път от доста време Люк вървеше сам към училище, защото след голямото забавление с новите си приятели, Майкъл се оказа с огромен махмурлук и реши да си остане вкъщи.
Не бяха минали и пет минути, от както беше прекрачил прага на гимназията и вече беше чул името си в доста шегички и подхвърляня.
"Ей, Хемингс, да не би гейчето да те заряза? Не го виня, кой не би. " присмя му се един от волейболистите, удряйки го по рамото.
В умът на Люк се въртяха много сценарии за това, какво би направил на Джаксън.
Започна от това да го бие докато не остане нормална кожа по тялото му. След това му хрумна как би изглеждал с извадени очи..
Но, естествено, синеокият просто продължи напред, игнорирайки го.
"За какъв се мислиш, скапаняк такъв?" притисна го към шкафчетата. "Когато ти говоря ще ми отговоряш, загубеняк такъв. Ясен ли съм?"изсъска в лицето му, стискайки врата му.
И тогава...
Тогава Люк го удари.
Не беше удрял никого от доста време, мислеше че го е надживял.
Очевидно безбройните терапии не са оказали достатъчна работа.
Но как би се надживяло нещо като онзи инцидент..?
А най-лошата част беше, че с този нов удар Люк усети как нещо в него се отключва, искаше да го удари отново.
И точно това старо, познато чувство го караше да се чувства като чудовище.
"Майкъл... " изхлипа той, побягвайки през коридора.