The fault in our scars; muke

★ III ★

ВТОРА ЧАСТ
Тряскайки и заключвайки вратата на училищната тоалетна, Люк се облегна на мивката и се опита да успокои дишането си.
Всички сцени от онзи инцидент се превъртаха в главата му, караха го да откача.
Той заби ръката си в огледалото пред него, малките стъкълца пробиваха кожата му.
Гледайки към тях, той видя вината си в тези рани.
Видя това, което избягваше от девет месеца.
Видя предишния си аз.
•••
"Люк, моля те, отвори вратата! Аз съм, Майкъл, хайде, Хемо!" помоли се цветнокосият от другата страна.
Люк се намираше в тази тоалетна от двадесет минути и започваше да му се вие свят от всичката тази кръв.
Защото, естествено, той не спря след първия удър в стъклото.
Той се увери, че всичко, което може да се счупи е счупено.
"Люк, моля те.. "
Той стана бавно, клатушкайки се, и отключи вратата. Директно беше придърпан в топлата прегръдка на най- добрия си приятел.
"Хемо, никога, ама никога, не ме плаши така! Толкова си глупав Люки, толкова глупав.. " шептя разтреперено той във врата на русокоското.
"Говори с мен, Люк, кажи ми нещо," помоли му се той, но получи само клатене на глава и куп сълзи.
Така всичко започна отначало..