Office Lovers|YoonMin|

Old friends

Г.т. на Джимин:
Беше изминала цяла седмица от "инцидента " в тоалетната. Все още се чувствах унизен, а мръсните погледи на Шуга не ми помагаха особено. Шибаното копеле не спираше да ме затрупва с работа без да се интересува от мнението ми ни най- малко. Бях дошъл по-рано тази сутрин, с надеждата да си изпия кафето, като нормален човек, но уви нямах този късмет. Господин "Перфектен" влезе и тръсна нова папка с документи на бюрото ми. Силният мъжки парфюм навлезе в ноздрите ми, карайки кожата да ми настръхне. Рози и мента...толкова странна, но и изкусителна комбинация. Трябваше да си пера ризата цели три пъти, за да разкарам този аромат.

-Джимин. - плътният му глас прекъсна налудничавите мисли.

Пооправих вратовръзката си и влязох в кабинета му. Гледаше ме сякаш съм направил нещо лошо...нищо ново.

-Довечера ще имам вечеря с важни клиенти и..
-Искаш да присъствам?
Сърцето ми заби развълнувано.
-Не. Искам да изготвиш документите.

Усмивката ми помръкна. Разочарованието накара огромна буца да заседне в гърлото ми. Почувствах се нищожен, а той продължаваше да ме гледа все така самодоволно. Извади вибриращия си телефон и вдигна, включвайки го на високоговорител:

-Господин Мин търсили сте ме. Всичко наред ли е ?
-Добро утро Юра. Всичко е повече от чудесно просто исках да ти кажа да си избереш хубава рокля за довечера. Предстои ни важна вечеря и искам да ги зашеметиш, както с умения, така и с блестящ външен вид.
-Полъскана съм господине. Ще се постарая, обещавам. Нещо друго?
- Днес ела по-късно, а ако има проблем относно тоалета ти,  можеш да използваш сметката на фирмата.

- Благодаря Ви господин Мин.
-Заслужаваш го.

Линията прекъсна. Шуга върна  студения си поглед върху мен. Ехидната усмивка не слизаше от лицето му.

-Още ли си тук?

Напуснах кабинета без да кажа и думичка... така или иначе нямаше смисъл. 

12:00 

Най-накрая беше време за обяд, а аз още не бях приключил с работата...както обикновено напоследък. Стомахът ми изкъркори жално, карайки ме да въздъхна. Пуснах химикала и се отпуснах на назад. Мускулите ме боляха от продължителното седене в една поза, а очите ми пареха сякаш са ги напръскали с лютив спрей. Станах от стола си и с уверени крачки се запътих към асансьора, игнорирайки игличките в стъпалата си. След  две мъчително дълги минути, прекарани в слушане на досадната "успокояваща " мелодия металните врати най-накрая се отвориха. Почти бях стигнал до автомата за закуски, когато силен смях, идващ стаята за почивки ме накара да променя посоката си. Тихо открехнах вратата достатъчно, че да надникна вътре. Чувствах се като някой  11- годишен  хлапак, който се е прибра след вечерния и опитва да се измъкне от родителите си. Гледката ме възмути. Юра обикаляше с огромна табла кексчета и черпеше целия отдел. Всички й се усмихваха сякаш тя работи тук от години, а не аз.

-Ах тази малка...
-Завистта не е хубаво нещо - познатият до болка глас ме накара да подскоча, губейки равновесие. Главата ми се сблъска с рамката на вратата и преди да усетя вече седях на пода по задник. Йонги продължаваше да ме гледа неудобрително, докато намествах очилата си.

-Прави го, за да се подмаже.
-Просто е по-досетлива. Вземи пример от нея.

Подмина ме сякаш съм нищожество и отиде при нея. Унизен. Отново. Не можех да издържам повече. Взех си нещата и напуснах сградата преди да се разплача. Имах нужда от почивка и щях да си я получа.
_______________________________________

20:00

-Е, какво мислиш ?
-Великолепно е Кук. Радвам се, че дойдох.

Смятах да остана в леглото до края на деня, тъпчейки се със сладкиши, но най - добрият ми приятел Джънгкук развали плановете ми. Още щом чу как звуча по телефона разбра, че нещо не е наред. В момента се намираме в един от най- луксозните ресторанти в Сеул. Куки бе собственик на една от най- известните компании за текстил и заплатата му можеше да си го позволи. Макар и да беше по- млад от мен, знаеше отлично как да ръководи компанията, наследена от баща му.  Тъмно кестенявата коса, красиво лице и оформено тяло го правеха магнит за двата пола. Познаваме се от години. Когато Йонги замина да учи, той се нанесе на негово място. Настанихме се на една от масите в края на ресторанта, защото и двамата не си падахме по вниманието. Очакваше се да си прекараме страхотно.
_______________________________________

22:30

-Дмижин успокой се и спри да де наливаш с това вино.
-Добре съм Джънгкук.
-Нима? А тогава защо не спираш да го гледаш?  Просто съвпадение е.

Не..това не беше "просто съвпадение "  Идването му в компанията не беше съвпадение нито фактът, че в момента провеждаше важната си делова среща на съседната маса. Мин Йонги бе проклятие, надвиснало над мен с години и най- лошото е, че няма измъкване.  Писна ми. Писна ми да се държи с мен, сякаш е нещо повече. Писна ми да омалоуважава работата ми в компанията. Бях се трудил с години, за да получа този пост и заслуженото повишение, което  избягва всеки шибан път, когато опитам да говоря с него. Ако си мисли, че само той може да играе мръсно жестоко се лъже. Станах от стола си и с леко клатушкане се насочих към масата на Йонги. Усмивката му замръзна, в момента в който видя, че приближавам.

-Хеей Шугааа.

Време е за шоу.
_______________________________________

Авторска бележка:
Извинявам се за закъснението.
Обещах  да се реванширам и работя по въпроса. С другата авторка имаме известни конфликти и трябваше да се погрижа за главата сама.  Надявам се, че ви е харесала. Успешна седмица на всички ❤

                                                  Н.К.