Drunk and Stupid

624 87 9
                                    

Йонги:

Трясък...това беше напълно достатъчно, за да ме накара да скоча като попарен от леглото и да хукна по стълбите, насочвайки се към източника на шума. Гледката ме свари напълно неподготвен.

Джимин стоеше само по боксерки и риза в кухнята ми,  приготвяйки закуска, сякаш е най - нормалното нещо на света. Затворих очи и разтърках слепоочия, с молбата случващото се да е просто хубав сън, но когато ги отворих той все още стоеше там в цялата си прелест. Тихата псувня, напуснала устните му ме накара да изляза от транса, в който бях попаднал. Разбрах, че шумът е бил породен от счупване на чаша. Любимата ми чаша.

-Какво правиш тук?! Как изобщо влезе?!

-Добро утро и на вас, господин Мин. - отговори съркастично без да се обръща.

-Попитах нещо!

Приближих се до него, грубо улавяйки китката му. Той въздъхна и завъртайки се на пети, заби проницателния си поглед в мен.

-Ти сам ме довлече тук.

Внезаптата болка в главата ми, придружена от ярък спомен ме накара да премигна неразбиращо. Какво ставаше? ! Защо не помнех почти нищо от миналата вечер? Защо той беше тук? А по важният въпрос е..ЗАЩО СЪМ ГОЛ?

Усещах как червата ми са напът да излязат и тичешком се насочих към тоалетната и повърнах вчерашния си обяд, както около литър стомашни сокове, смесени с алкохол и моята глупост. Целият треперех  и с огромни усилия успях да довлека изнемощялото си тяло до банята.

След 20 минути, прекарани под ледено студените струи вода и три хапчета за глава, отново слязох долу, но този път- напълно облечен. Джимин вече беше сервирал закуската, състояща се от една порция палачинки с шоколад и някакви горски плодове и съвсем спокойно ровичкаше нещо в телефона си без да си прави труда дори да ме погледне.

Това момче само ми лазеше по нервите, но си дадох сметка, че ако исках да разбера какво се беше случило снощи, трябваше да се държа цивилизовано. Прокашлях се и отпих малка глътка от кафето, поставено в непосредствена близост до чинията.

Огледах тялото му и несъзнателно прехапах устна. По дяволите беше убийствено секси сутрин. Непокорните кичури коса покриваха очите му, плътните устни бяха разпънати в усмивка, което накара малка искрица на ревност да се зароди в мен, а бялата риза разкриваше голяма част от изкусителните бедра, карайки ме да преглътна шумно.

Office Lovers|YoonMin|Donde viven las historias. Descúbrelo ahora