Office Lovers|YoonMin|

Closer

Йонги:

Побеснях. Какво си мислеше, че прави изобщо. Адреналинът плъзна по вените ми и преди да се усетя бях запратил въртящия се стол в стъклената стена на кабинета си. Навсякъде се разхвърчаха стъкла, някои от които уцелиха току що влязлата ми асистентка. Шокираният й поглед ме накара да се опомня. Взех палтото си и напуснах кабинета.

_______________________________________

Джимин :

-По добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?

-Спокойно, Кук всичко е наред. Тръгвай ще закъснееш.

-Ох ама ако искаш ще оста-

-Не ме ядосвай и тръгвай.

-Добре де, добре.

-И да заключиш.

Щом чух затръшването на  входната врата се облегнах назад, напипвайки кутията с кърпички. Погледът ми остана забит в екрана на огромната плазма, докато издухвах носа си. Бях се разболял за една нощ и в момента едва се движех. Носа ми беше запушен, гърлото ми гореше, а мускулите ме боляха, сякаш съм тичал десет километра без почивка. Приличах на плашило.

На вратата се позвъня. Първия път си помислих, че ми се е причуло, но звъненето стана по-настоятелно.
С огромни мъки се изправих от дивана и се запътх към вратата. Отворих без да поглеждам кой е.

- Кук какво забрави пак...

Сърцето ми отново заби с бясна скорост. Йонги стоеше пред мен в цялата си прелест, забил ледения си поглед в мен. Тъкмо се канех да му затворя вратата, когато той  яростно ме блъсна вътре, притискайки ме до стената. Вратата хлопна с трясък, давайки път на надгробната тишина. Преглътнах шумно и направих жалък опит да се измъкна, но той само засили хватката си.

-Защо напусна?

-Т-това не е твоя работа.

-Напротив!

-Пусни ме!

-Ами ако не искам?

Извърнах глава, притваряйки очи.

-Какво е това?

Студените му пръсти докоснаха синината на бузата ми.

-Това... от мен ли е?

Стиснах очи и нервно прехапах долната си устна, отпускайки главата си назад. Усещах дъха му по вратата си, а това ме влудяваше. Дрезгавият му глас ме накара да настърхна.