Дванадесетте ангела на скръбта

Светлина и мрак

Гордо разперил зад гърба си широките, белоснежни крила, Сухо вдигна глава към ослепително синьото небе и мечтателно притвори ресници, вдиша с пълна гръд мириса на цъфтящите треви. Така и не прикрил от лицето усмивката си, той се отправи към люлеещия се стол, стоящ в най-отдалечения край на градината. По пътя не му се срещна никой и той, не безпокоящ се, че може да бъде хванат, внимателно прекрачваше през нежните цветя и отместваше с ръце, окичените в плодове тежки клони на ябълките. На върховете на дърветата пееха песните си птиците и забравил се, Сухо започна да подсвирква, подобрявайки и без това прекрасния хор. Забелязал в тревата почти увехнало цвете, ангела печално поклати глава, приседна и внимателно докосна с пръсти потъмнелите листенца. Леко щракна с пръсти и на земята, от разтворената длан, паднаха няколко капки живителна влага, които цветето жадно погълна, разцъфвайки на очите.

-Ето така е по-добре! - прошепна Сухо и продължи по пътя си.

Вече почти достигнал до уютния стол, където той така обичаше да прекарва дните си, ангела дочу шумове и сърдити възклицания. Забързал крачка, той внимателно погледна из зад дърво и облекчено въздъхна.

-Дио, какво правиш тук? - усмихна се Сухо, излизайки на малката поляна, окъпана в светлина.

-Подреждам! Устроил ми тук бардак! - недоволстваше втория ангел, като нервно потрепващите му крила, от време на време губиха по някое перо, падащо на земята.

-Ами, прости ме - примирително се усмихна Сухо, сядайки в люлеещия се стол.

-Няма да простя! На поверената ми територия трябва да цари чистота! - продължаваше да се кара Дио, яростно премахвайки от масичката падналата листва.

-Никой не те е назначавал...

-Още кажи, че сам съм се назначил! - извика Дио, свирепо удряйки с крак земята.

Земята потръпна и се оформиха пукнатини, от които излязоха кълбета дим и се изстреляха към повърхността малки езици пламъчета.

-Дио, договорили сме се да не използваме способностите си във вреда! - скочи Сухо на крака и започна да прави магията си над земята, щедро поливайки я с вода от дланите си. - Още един такъв трус и ще попаднем на гости при нашите подземни приятели!

Поуспокоеният Дио прилежно подреждаше на масата книгите, които Върховния Ангел на Светлината увлечено четеше в уютната тишина и вече искаше да си тръгва, когато погледа му падна на голямо огледало, стоящо точно срещу стола.