Неразделни

2015!

Аз: Къде отиваме?
Хорхе: Ще видиш, просто ела!:)
*Няколко минути по-късно бяхме на място от което се виждаше целият град. Можех да видя всички космически кораби!..:
Аз: Невероятно е!
Хорхе: Винаги идвам тук когато съм тъжен, гледката ме успокоява..
Аз: Но нали знаеш, че и аз също мога да ти помогна, когато си тъжен, когато имаш проблеми..А, също и роботът, хехе.
Хорхе: Не искам да живея в този свят, пълен с роботи.. Искам само да звънна на родителите си по видео чата..този свят не е за мен!..
Аз: Но не можем да оцелеем без да живеем по този начин...Всичката тази технология ни трябва..Винаги ни помага..
Хорхе: Не е така, Тини...Днес отидох в миналото..Там нямаше никакви роботи..Можеше да ядеш като нормалните хора там..а тук..имаме роботи, които чистят, готвят, разхождат се с теб понякога..Това не ми харесва..
Аз: Бил си в миналото?! Това е забранено!!
Хорхе: Само ако знаеше колко е прекрасно там..На теб също щеше да ти хареса животът тогава..
Аз: Но истината е, че не знам и никога няма да знам какво е било там...
Хорхе: Тогава ела с мен.
Аз: Какво?! Нали ти казах вече, забранено е!!
Хорхе: Вярвай ми.
Аз: Добре, но само за малко!!
*Бях толкова уплашена.
~След вечеря, аз и Хорхе се качихме горе в моята стая:
Хорхе: Да тръгваме.
Аз: Хайде.
*Започнахме да пътуваме с години назад във времето докато стигнахме до 2015..