Неразделни

3 МЕСЕЦА!!

Аз: Какво???!
*Вгуших се в Хорхе:
Хорхе: Не се безпокой, всичко ще бъде наред!:)
Виолета: Добре, вие хора трябва да се успокоите и да ми кажете от къде точно идвате!!
Хорхе: Беше 1-ви януари, 2382 година.
Виолета*поглежда надолу*: Хм..
Аз: Какво е това "Хм"..?!
Виолета: За нещастие не можете да се върнете вкъщи скоро...
Аз: Колко дълго ще трябва да останем тук?
*Надявах се да е само ден..но:
Виолета: 3 месеца!
Аз: КАКВО?! Ти си луда!!! Не мога да остана цели 3 месеца тук!!!! Бих могла да остана ден, или 2-3 максимум, но 3 месеца?!
Това са 3 месеца, не 3 часа!!! Аз ли съм единствената която го осъзнава?!
*Погледнах към Хорхе, защото се надявах да каже нещо, но той не го направи! Мислеше. Надявах се да е за това как да се върнем обратно, или пък може би си въобразяваше, че ще е готино да останем тук 3 месеца?! Трябваше да се обадя на родителите ми:
Аз: Ще звънна на майка ми!
Виолета: Недей!
Аз: Защо?!
Виолета: Технологията от бъдещето не работи тук! Всъщност, тук родителите ти все още не са родени.
Хорхе: А ти как знаеш толкова много за бъдещето?! И как разбра, че сме от бъдещето??!
Виолета: От дрехите на Мартина, от акцента ви, а и аз също като вас..дойдох тук...
Аз: От коя година си?
Виолета: Ами,1432. Пътувах много през годините и сега не мога да се върна. Но ако мрежата се отблокира след 3 месеца, идвам с вас.
Хорхе: Гладен съм..
Виолета: Хайде да ядем тогава.
*Виолета ни приготви вечеря:
Аз: Хмм, палачинки? Не съм яла от толкова много време. Роботите не ги правят.
Виолета: Е, аз предпочитам сама да си правя храната!:)
*Заспахме.
~На Сутринта:
Когато се събудих, родителите ми бяха там:
Аз: Мамо, татко!
*Прегърнахме се:
Мама: Мартина! Как с Хорхе можахте да пътувате така сами  и без разрешение?!
Аз: О, толкова се радвам, че дойдохте, когато се върнем обратно у дома ще ви кажа защо!:)
Тате: Но вие няма да се връщате обратно! Заради това, че пътувахте без разрешение, с Хорхе ще останете тук, не 3, а цели 5 месеца!!!