Неразделни

Танцуване и Проблеми

Аз: Мерседес?!
*Отидох при нея и я прегърнах толкова силно:
Аз: Какво правиш тук?
Мечи: Търсех теб, звънях ти, но ми вдигна роботът, а след това родителите ти ми казаха, че си тук.. Защо не ми каза?! Нали знаеш, че когато се прибереш вкъщи ще бъдеш наказана? Могат да те оставят тук завинаги!! Защо с Хорхе вече не сте жители на 2382?!
Аз: Как?!
Мечи: Ами, не знам, сякаш дори не сте били раждани, обаче аз и семейството ти знаем, затова трябва да отидеш на съд!..
Виолета: Да, точно това се опитвах да им кажа! Между другото, аз сам Виолета:)
Мечи: Ти..
*Тя се опита да каже нещо, но Вилу започна да говори:
Виолета: Знам, тя е моята близначка!!
Мечи: Е, трябва да тръгвам! Става късно.
*Радвах се, че тя беше тук, дори и само за 10 минути. Мечи беше най-добрата ми приятелка и винаги ще бъде.
Когато тя си тръгна вечеряхме и гледахме телевизия.
На сутринта отидохме отново на училище с Виолета. Беше 10:15. Четвъртият час започна, тя имаше урок по танцуване.
*Някакво момиче, високо колкото мен и с черна коса, дойде:
Тя: Можеш ли да танцуваш?
Аз: Да..мисля..
Тя: Можеш ли да ми помогнеш с движенията?
Аз: Но аз не знам какъв е танцът..
Тя: Ще се справиш, просто ме следвай!
Аз: Добре!..
*Тя ми показа стъпките и започнахме да танцуваме. Беше забавно и в същото време красиво. След като танцувахме, отидохме в нашата класна стая и при мен дойдоха момиче и момче. Момичето беше русо, по-ниско от мен, а момчето беше високо, точно като Хорхе, и с кестенява коса:
Момичето: Хей, ти! Внимавай какво правиш! Няма да ми отнемеш яркостта!
Аз: Съжалявам, но не ти искам "яркостта"!!
Момичето: Просто казвам! ВНИМАВАЙ!!
*Тогава Канди, Макси и Вилу дойдоха:
Канди: Защо ти и грозната ти неизмита коса не си отидете, а, Лара?!
*Лара се ядоса и си тръгна...