Неразделни

Училище

Аз: Н-н-но не мога да остана тук..
Те: Ще останеш тук!
*Тръгнаха си.
Седнах на леглото, после Виолета дойде. Тя седна до мен. Взе ръката ми и аз я погледнах:
Виолета: Не се тревожи! Аз живея тук вече от една година. Можем да почакаме малко тук преди да се приберем обратно вкъщи. Това място не е толкова лошо, красиво е, хората са мили!:)
*Прегърнах я:
Аз: Страхотна си!:) Освен това ми напомняш на най-добрата ми приятелка..:)
Виолета: Хей, защо не дойдеш с мен на училище?
Аз: Тук трябва да ходиш на училище?!
Виолета: Да, учителите не идват в къщата ти и освен това харесвам приятеля си в училище, хайде.
Хорхе: И аз идвам!
Аз: Искам да дойда да видя защо всички харесвате това училище толкова много :D
*Отидохме заедно в училището на Виолета. Дворът не беше толкова голям..всъщност през 2382, най-малката къща е с толкова голям двор..
Както и да е, да се върнем към нейното училище, е..дворът беше пълен с цветя и дървета, беше красиво. Имаше деца, които крещяха, тичаха наоколо, играеха игри.. Училището беше високо и беше боядисано в жълто:
Хорхе: До кой клас учите тук?
Виолета: Ами до 12-ти.
Аз: Къде са твоите приятели?
Виолета: Вътре.
*Влязохме вътре. Изглеждаше добре, стените бяха боядисани в бяло, а класните стаи бяха пълни с различни украси..Класната стая по география беше пълна с карти, книги и всякакви такива неща:
Аз: Тук е страхотно!
Виолета: Знаех си, че ще ти хареса! На мен също ми хареса, но учителят е малко лош..а това са някои от приятелите ми:
Две момичета и едно момче дойдоха. Едно от момичетата беше по-високо от мен и имаше леко червеникава коса, но беше много красива.
Другото момиче беше малко по-ниско от мен, с черна коса и носеше панделка. А момчето беше високо колкото момичето с черната коса и носеше дрехи като рапърите, имаше шапка и държеше лаптоп:
Виолета: Това са Макси, Лодовика и Канделария!:), моите приятели.
Аз: Приятно ми е да се запознаем!:)
*Момичето с червеникавата коса(Канделария) ме прегърна :D:
Канделария: Е, значи ти си близначката на Вилу? Разкажи ми!:)
Аз: Какво трябва да ти разкажа..?
Канделария: Ами, от коя година идваш и как реши да пътуваш във времето??
Аз: Ъм..
*След часовете на Вилу се прибирахме към къщи:
Аз: Беше забавно. Утре идвам пак!! Канделария е толкова мила!!:)
Когато влезнахме вътре, Мерседес беше седнала на леглото ми.