Неразделни

Няма начин :'(

Аз: Какво момиче!
Канди: Тя си мисли, че е нещо повече, но не е!!
Аз: Може би е права..
Хорхе: Няма начин! Ти си най-страхотния човек, когото някога съм познавал, тя дори не е толкова красива колкото теб!!! Защото ти си идеална!!
Аз: Оуу, обичам те, Хорхее!
*Целунах го по бузата.
Когато часовете за деня приключиха се прибрах вкъщи и си легнах. Бях заспала. Когато се събудих не намерих Виолета и Хорхе:
Излязох навън. Търсих ги навсякъде, но не ги открих. Тогава реших да отида в двора, те бяха там и разговаряха:
Виолета: Аз съм до теб.
Хорхе: Знам, но тя е всичко за мен!..
Виолета: Няма да се предам и съм сигурна, че нещо ще се случи между нас!..
Хорхе: Аз не съм толкова сигурен!!
Виолета: Хайде да видим!!
Хорхе: Добре, ще видим!!!
*Виолета се приближи до него и те се ц-це-целунаха...
*Когато ги видях , започнах да плача. Хорхе ме видя преди да се махна от там. Когато тичах и плачех, хората гледаха към мен, видяха тъжната ми физиономия, но изобщо не ми пукаше. Видях Канди близо до училището на Виолета:
Канди: Какво е станало??
Аз: Х-Хорхе ии Виолета се..целунаха...
Канди: Какво? Но как?! Хорхе не е ли твоето гадже?!
Аз: Да, но...ох, не знам.
Канди: Ела с мен.
*Тръгнах с нея, а тя ме заведе на едно красиво място, можех да видя целия град.. Това ми напомни на мястото, на което Хорхе ме заведе през 2382...но тук нямаше космически кораби. Оттук можех да видя всички хора, можех да видя морето, малките къщички.. Беше красиво..
*Казах си: Хорхе беше прав...
~Мерседес дойде:
Аз: Мерседес?
Мерседес: Намерих начин да се приберете обратно вкъщи и ти идваш с мен!!