Ти винаги си смръщен понеделник,
началото на седмица проклета.
Аз сякаш съм поредният безделник,
поредният очакван петък.
Аз край съм,ти начало,
така далеч сме,общо-взето
и въпреки това сме цяло,
звезди,изгубени в небето.
Ще чакаме жадувана неделя,
но няма да се срещнем и тогава,
защото дните други ни разделят,
разделят ни и тънем във забрава.
Защото аз съм петък
ти си понеделник,
хем сме близо,
хем далече.
